— Вижте колко много се харесват на приятелката ви! Не може да спре да ги гледа.
— О, това мога да го повярвам — каза Яго сухо. Вдигна една торба на рамото си и се изправи. — Какво ще кажете за царевично брашно?
— Царевично брашно ли?
— Една торба в замяна на ръкавиците. Челото на младия търговец се набразди:
— Защо бих искал царевично брашно за тях?
— Е, трябва да ядете, нали? По тези места царевичното брашно е по-ценно от бялото. Не се разваля толкова много, не цапа толкова… и не ви трябват цял куп допълнителни съставки, за да приготвите нещо прилично, както с бялото брашно. Ще трябва да ви дам рецептата на баба ми за царевичен хляб, преди да тръгна. Лесна за приготвяне, има вкуса на изтънчената еварийска кухня.
Ясно ми беше, че момчето никога не бе обмисляло да направи размяна срещу царевично брашно, но я обмисляше сега. Такава беше магията на Яго.
— Добре тогава. Ще ви дам ръкавиците за… пет торби.
— Пет? Не ме ли чухте току-що да казвам, че струва повече от бялото брашно? Бих ви дал може би пет торби от него, ако го имах. Но за това… Ще ви дам две торби, и то само защото Брейа толкова много иска онези ръкавици. — Яго пусна торбата и добави още една върху нея.
Точно когато младият мъж имаше вид, сякаш беше на път да се предаде, остър упрек на лорандийски го накара да трепне. Момчето подскочи, извъртайки се рязко, когато един по-възрастен мъж с тъмноруса брада се приближи с едри крачки. Висок и с издут като буре гръден кош, той носеше същото грубо, практично облекло като другите търговци, но дългото му вълнено палто беше с много по-добро качество от тези на другарите му.
Светлината на огъня освети профила му, когато се впусна в дълга поучителна реч на лорандийски, и аз едва не ахнах. Заля ме страх и припряно отстъпих няколко крачки назад и се блъснах в Яго. Той сложи ръка на рамото ми и промърмори в ухото ми:
— Какво има? Разпознаваш ли го?
Да, бях го виждала преди, но обстоятелствата бяха много различни. Беше далече от това място и тогава той не носеше вълнено палто с елегантна кройка. Беше татуиран в синьо и облечен в кариран вълнен плат, връхлитайки върху мен, когато се изправих да защитя Алън Моруел.
Глава 20
Бързо сведох поглед, преструвайки се на заинтересувана от баланкуанските камъни. В надеждата си, че ще открием някакво свидетелство за мъжете, които ни бяха ограбили, не бях очаквала всъщност да открия един от тях. И със сигурност не и онзи, с когото бях влязла в такъв личен и близък контакт.
За мой късмет, вниманието на едрия лорандиец беше съсредоточено другаде. Доколкото можех да проследя, момчето трескаво обясняваше как царевичното брашно било по-ценно от бялото. Мъжът го зашлеви и го нарече глупак. Царевица, брашно и глупак бяха думи, които бях чувала редовно от съседа си, пекаря лорандиец.
Брадатият плъзна поглед право над мен, осъзнавайки, че Яго бе този, който сключваше сделката.
— Забрави царевичното брашно — каза той на осфридиански с акцент. — Имаш ли мас?
— Имам лой.
— Да я видим.
Докато двамата преговаряха, аз се навъртах в сенките, доколкото беше възможно, все още боейки се да не бъда разпозната. Осфридианският на мъжа беше толкова добър, колкото този на Марсел, а не несигурният говор от предишната ни среща. С напредването на преговорите Яго подпитваше деликатно за всичко друго, което мъжът евентуално имаше за продан, и в крайна сметка се споразумяха за два буркана лой и една сребърна монета в замяна на обшитите с мъниста ръкавици. Яго ми ги подаде и лорандийците си тръгнаха: по-възрастният още гълчеше по-младия, докато вървяха.
Загледахме ги как влязоха в малка колиба, пред която около лагерен огън седяха бившият собственик на триона и още един лорандиец. Яго си прибра стоките и ми направи знак да се върна при шейната. Далече от лорандийски очи и уши, седнахме заедно в тъмния товарен отсек и най-сетне започнахме да разговаряме свободно.
— Той един от тях ли беше? — попита Яго незабавно.
— Да — онзи, който удари Алън и ме възпираше с поглед.
— Не го ли възпря ти с поглед? Както и да е, след като го видях току-що, според мен може спокойно да се твърди, че крадците икори са били самозванци. А имаме и ръкавиците като доказателство.
Бях ги сложила обратно, щастлива да си върна топлината им.