В сравнение с мрачното излъчване на другите жители на града този млад мъж беше като слънцето, нахлуло в стаята ни. Тъмнозлатиста коса обрамчваше лице с ясно оформени черти, което имаше широко разположени синкавосиви очи и най-топлата, най-искрена усмивка, която бях виждала, откакто влязохме в Констанси. Тази усмивка изглеждаше почти нереална след всички намръщени изражения, които бяхме получили дотук. Освен това не беше много по-възрастен от нас и отдели минута да огледа всяко лице с искрена загриженост. Ние също го изучавахме, някои — по-неприкрито от други.
Изглеждаше малко смутен от вниманието ни и Ванеса ми прошепна:
— Изчервява ли се? Да, наистина. В името на Шестте, възхитително е. — Щях да я смушкам с лакът, само че тя беше права.
Сключил ръце пред тялото си, той се прокашля и въпреки че беше смутен, заговори с ясния, висок глас на човек, свикнал да се обръща към големи тълпи:
— Здравейте. И добре дошли. Толкова се радвам, че сте тук. Тоест в Констанси. Не само в църквата. Но се радвам и че сте тук. Аз см Гидиън Стюарт, един от младшите свещеници. От това, което чух за опасностите, пред които сте се изправили, Шестте сигурно ви обичат — за да ви спасят от тези опасности, имам предвид. Не да ви подложат на тях. Както и да е, знам, че сигурно всички сте уморени и разтревожени, но моля ви, проявете търпение към нас само още малко. Ще направим всичко по силите си да се погрижим за вас.
Изрече тези последни думи с такова искрено чувство, че беше невъзможно да не му повярваме. Из църквата разцъфнаха усмивки. Може би нещата наистина щяха да се оправят.
— Бих ли могъл да разговарям с този, който отговаря за вас? — попита той. — С придружителката ви?
Всички се обърнахме към госпожица Куинси, която отвърна на погледите ни с безразличие. Когато тя поклати глава и запази обичайното си мълчание, пристъпих напред:
— На драго сърце ще ви помогна, отче.
Той насочи онази усмивка към мен с пълна сила и лъчезарността й едва не ме повали.
— О, не. Не „отче“. Само Урос заслужава тази титла. Можете да ме наричате „господин Стюарт“, когато сме в официална обстановка, „Гидиън“ — когато не сме.
Той ме поведе към нишата в дъното на църквата, а няколко от другите момичета придобиха такива изражения, сякаш сега им се искаше те да се бяха нагърбили доброволно с ролята на неофициален водач. Може би тази роля все пак си имаше и добра страна. Трябваше да кажа на Орла, ако някога я видех отново. Той придърпа две пейки и ми направи знак да седна на едната, докато той се настани на другата.
— И така — каза той, като облегна на коленете си хартия и малко преносимо писалище. — Надявах се да науча имената на всички в групата ви — възрастта им, семействата им, такива неща. Можете ли да ми ги кажете?
— Разбира се. — Можех да му кажа това вероятно заедно с близо дузина от дребните странности на всяко момиче.
— Предполагам, че е най-добре да науча първо вашето име.
— Тамзин Райт, госп… Ъъ, моля за извинение. Това официален разговор ли е, или не?
— Да кажем, не. „Гидиън“ е добре. На колко години сте, госпожице Райт? Ъъ, Тамзин?
— Двайсет.
— От?
— Осфро. Пазарната област.
Писалката на Гидиън спря да се движи за миг, когато той вдигна поглед:
— Пазарната област?
— Да. Проблем ли има?
— Не, разбира се, че не. — Той записа сведенията: почеркът му беше спретнат и прецизен. — А с какво се занимава семейството ви?
— Баща ми си намира работа за по няколко дни, за определена надница на ден, а майка ми е перачка. Работя — работех — за нея.
Той отново спря.
— Сега има ли проблем? — попитах.
— Не, не. Продължавай, моля.
— Да видим. Уинифред Крей. На осемнайсет. Също от Осфро, района на мостовете. Баща й е ковач.
Той се поколеба за момент, а после започна нова записка под тази за мен. Но беше намръщен, докато го правеше, а аз се озадачавах все повече. Дали съдеше нас и произхода ни? Дори без изискаността ни, присъща за Бляскавия двор, бях очаквала Новият свят да е по-отворен към хората от най-различен произход. Това беше голямото обещание на тази земя.
Когато видях как реагира на факта, че Дамарис произхожда от рибарско семейство, не можах да се сдържа.
— Госп… Гидиън, наистина мисля, че има проблем.
Той се облегна назад с огорчено изражение в очите: