— Простете ми… Просто съм объркан.
— Както вие, така и аз.
— Просто… — Гидиън потупа с писалката си по писалището, докато се мъчеше да даде обяснение: — Говориш толкова красноречиво и убедително. Видях дрехите, които отнесоха, и чух, че всички сте на път да се омъжите. Затова приех, че сте най-малкото дъщери на джентълмени от висшата класа, ако не и дребни аристократи.
Засмях се толкова високо, че другите в църквата се обърнаха и се втренчиха.
— Дребни аристократи! Джаспър и учителите ни ще са във възторг да чуят това! Току-що ни направихте голям комплимент.
Пълното му объркване отново го направи привлекателен:
— Значи… не сте от висшата класа? Или… някои от вас са, а други работят за тях?
Все още възхитена, поклатих глава:
— Всички дойдохме от скромни места. Бляскавият двор просто ни „излъска“, за да бъдем по-привлекателни за кандидатите за женитба в Кейп Триумф.
— Нямате уредени бракове, които пътувате да сключите? Нямате годеници? И какво е Бляскавият двор?
Обобщих накратко начинанието на Джаспър и гледах как по изящните черти на Гидиън преминаха всевъзможни емоции. Удивление, озадачение, интерес. После, най-неочаквано, безпокойство.
— Ах, добре. Ще трябва ясно да изложим пред съвета, че вашата организация е много стройна и със строг надзор, че браковете са сигурни. Представата за млади и необвързани сами жени… чиято цел е да привличат мъже… би могла да бъде погрешно разбрана от някои…
Той отново се изчерви, а това пък накара мен да се изчервя, когато осъзнах за какво намеква.
— О! Това… не. Не е това.
— Разбира се, че не е — каза той бързо. — Дори само като говоря с теб, мога да преценя, че очевидно си жена с принципи. Благопристойна жена. А това е важно за нас. Което е причината, поради която ще се погрижа другите да разберат, че ти и приятелките ти не сте… ъъ, с лоша репутация.
— Благодаря. Помощта ти означава много. — Отместих очи, все още малко смутена от потенциалното заключение. Оглеждайки странната и неприветлива църква, не се сдържах и добавих: — Цялата помощ на града означава много. Но се чувствам толкова невежа по отношение на обичаите ви. Знам, че сме тук само за кратко, но се надявам да не правим постоянни грешки.
Това предизвика ново смръщване:
— Колко време мислиш, че ще останете?
— О… ами, не мога да ти кажа точен брой дни. Просто имаме нужда от достатъчно време да се съвземем, да уредим нещата и да потеглим. — Когато той не каза нищо, попитах: — Ние… можем да си тръгнем, нали?
— О! Да, разбира се. Никой не иска да ви задържи против волята ви и знам, че съветът вече е решил, че ще ви помогне да ви отведат до Кейп Триумф. Но… знаеш, че става дума за седмици, нали?
— Знам. Отнема шест седмици да се стигне до Денъм. — Съжалителното изражение на лицето му пробуди тревогите ми: — Какво? Не е ли вярно?
— Вярно е, само че… ами, Тамзин, трябва да знаеш: ще минат шест седмици, преди изобщо да можете да тръгнете от Констанси.
Глава 8
— Може би четири седмици — поправи се Гидиън. — Ако условията изглеждат обещаващи, но това може да е опасно.
Застинах:
— Не разбирам.
— Не можете да тръгнете, докато не отмине най-лошата част от зимата. Вихрушките започват без предупреждение — дори през ранната пролет. Не искате група, голяма колкото вашата, да бъде уловена в някоя такава.
Поех си дълбоко дъх:
— Добре. Шест седмици чакане. И още шест, за да стигнем дотам. Значи близо три месеца, докато се доберем до Кейп Триумф.
Сърцето ми се сви. Онзи моряк на баржата беше споменал внезапните снежни бури, но изобщо не ми беше дошло на ума, че те биха могли да забавят дори потеглянето на юг. Щях да пристигна съвсем малко преди Мери. Още нямаше да имам съпруг, но поне щях да съм там да посрещна нея и семейство Уилсън. На косъм.
После Гидиън добави:
— Да се надяваме, че няма да има забавяне в организирането на пътническата група, която ще тръгне с вас. Не искаме да сте насаме с онези моряци, а съм сигурен, че доста търговци тук ще извлекат печалба от пътуването. Така че има вероятност да се добавят още една-две седмици в зависимост от планирането.
Повече от три месеца. Нямах думи.
— О, Тамзин, не гледай така. — Гидиън хвана ръката ми и леко я потупа. — Знам, че е плашещо да си помислиш, че ще чакаш толкова дълго. Знам, че е плашещо дори изобщо да си тук! Но виж какво преживя. Ангелите те доведоха тук благополучно — и може би, само може би си тук неслучайно. Обещавам да ти помогна, както мога. Сега. Ще поработим ли по списъка?