— И реши да го правиш… тук.
— Всеки мисли, че начинът на живот на Наследниците е груб и суров — и той може да бъде, но това е защото те премахват всяко излишество и знаят, че стойността на един човек се измерва по сърцето и добрите му дела. — Той млъкна рязко и се изчерви до голяма степен така, както при първата ни среща. — Наистина ти изнасям проповед.
— Всъщност беше много красноречиво. Но не си мисли, че ще ме въведеш в лоното скоро — добавих. — Доста харесвам рисуваното стъкло.
И въпреки това думите му ми въздействаха. Семейството ми винаги се беше трудило честно и беше помагало на другите, но това не беше имало голямо значение за по-висшите класи. А когато се бе появила Мери, дори собствените ми съседи ме бяха съдили по сянката на скандала, а не по светлината на сърцето и добрите ми дела.
Той се засмя искрено на това — топъл, златист звук, който ни обгърна.
— Аз също, честно казано. А то не е нечестиво. Просто не можем да допуснем външният блясък да крие истината. Погледни себе си и как помогна на приятелките си да останат в безопасност. Не позволявай на изисканите рокли и накити да замъглят храбростта и съчувствието ти.
— Не съм сигурна, че това беше храброст. Просто направих каквото беше нужно да се направи.
Той ме погледна с неприкрито възхищение и внезапно аз бях тази, която се изчервяваше.
— Ти си смела, Тамзин. И ако никой не ти е казвал това, прекарваш време с неправилните хора.
Престорих се, че оправям ръкавиците си, докато се мъчех да намеря какво да кажа.
— Това е умно, това, което каза за рисуваното стъкло. Онези бляскави цветове са красиви, но всъщност през тях не се вижда какво има от другата страна.
Гидиън спря с широко разтворени очи:
— Това е невероятно тълкуване.
— Чакай… значи не използваше рисуваното стъкло като метафора?
— Не умишлено. Всъщност не ме бива с измислянето на изящни аналогии като тази.
— Току-що ми каза много елегантни неща.
— Е, лесно е да говоря с теб. Проповядването пред паство е по-трудно. Умът ми замръзва и започвам да звуча накъсано и сухо. А после се смущавам още, ако мисля, че отегчавам всички.
— Опитай се да пишеш проповедта си предварително.
Развеселен, той отново започна да върви:
— Пиша я, но бях ленив ученик преди откровението си. Ако бях внимавал повече в час, може би бих могъл да изглаждам мислите си по-добре. О, и освен това правописът ми е ужасен.
Сещайки се как спътничките ми припадаха по него, казах:
— Имай малко повече вяра в себе си. Сигурна съм, че поне половината паство те слуша внимателно.
Градският площад вече се показваше пред погледа ни и стъпките ни станаха по-бавни, докато се готвехме да тръгнем в различни посоки. Гидиън сключи ръце зад гърба си и смутено подритна една буца лед:
— Благодаря ти за приятната разходка — каза със запъване. — Надявам се денят ти да е приятен.
Докато се обръщаше, изрекох припряно:
— Гидиън? Аз… имам отличен правопис. Винаги получавах отлични оценки на есетата си. Ако искаш, ще чета проповедите ти, за да ги проверявам за грешки. — Той зяпна, а аз изведнъж се почувствах глупаво. — Извинявай. Предполагам, че е самонадеяно някой като мен да помага за писането на словото на Урос. Просто исках някак да ти благодаря за хартията.
— Не, не. Изобщо не е самонадеяно. С удоволствие бих приел. Само че… — Изражението му се колебаеше между ентусиазъм и съмнение. — Сложно е. Ще го измислим, но засега не прави и най-малък намек за това пред никого.
— Добре…
— Ще ти обясня по-късно — добави той, виждайки объркването ми. — Просто въпросът е, че Наследниците си имат собствени начини да вършат нещата. А вършенето на нещата различно от тези начини… невинаги се посреща добре.
— Да — казах. — Започвам да откривам това.
Глава 9
Започнах работния си ден в дома на Честър Удс, вдовец с просторна къща, разположена точно до голям, обществен кладенец на площада. Той беше зает да разчиства земя в наскоро купената си ферма извън града и беше предложил дома си като място, където да работя. Имах списък от семейства, които се нуждаеха от услугите ми, и след като научих от един съсед къде са ломовете им, измислих план, подобен на онзи, който мама беше използвала. Излязох и събрах товарите с дрехи за пране от онези домакинства, разположени най-близо едно до друго, изпрах ги и ги оставих да съхнат, докато взема следващата партида.