Навярно ласкателството на Яго подобри настроението й, защото по-късно по време на вечерята Дайна намали наказанието, което Уинифред бе получила за това, че научила дъщерята на ковача да си сплита косата:
— Опрощава ти се писането на анализ на онзи пасаж. Просто се постарай да запомниш посланието му.
— О, ще го запомня — увери я Уинифред. — Вече го прочетох всъщност. Обожавам онзи абзац: „Помни сърцето си. Помни, че другите те обичат заради него — не заради властта или заслугите ти. Човешките условности може и да лъжат, но сърцето ще каже истината“.
Яго пусна вилицата си с дрънчене и се запитах още колко шокирани реакции може да успее да докара в рамките на едно хранене.
— Какъв мелодичен глас имате. Пеете ли?
— Не често. Предпочитам да свиря. — Мелодичният й глас стана меланхоличен. — Липсва ми цигулката, на която се упражнявах в Дънфорд. Надявам се, че ще имам своя собствена, когато се омъжа.
— Е, имам една лютня за продан. Едва ли е същото, но някои от принципите са подобни. С удивителното си умение можете да се упражнявате, преди да отидете на юг, а после да зашеметите кандидатите си. Не че и така няма да го направите. Всъщност сигурен съм, че ще имате толкова много, та дори няма да можете да им хванете бройката.
Самюъл въздъхна силно:
— Господин Робинсън, нищо ли не чухте в онзи цитат?
— Чух глас, който ме накара да помисля, че един от Шестте ангела е дошъл да ни рецитира — отвърна Яго сериозно.
Дамарис закри устата си с ръка, за да скрие смеха си.
— Пасажът се отнасяше за предпазването от суетата, а въпреки това ето ви вас тук, подхранвате я, като постоянно отправяте ласкателства към тези момичета, докато, освен това насърчавате материализма с непрестанните си опити да пробутате стоките си!
— Не мога да се сдържа да не продавам. Това ми е в кръвта. И всъщност не мога да удържа и комплиментите — не и когато има толкова много достойни да ги получат. — Яго направи широк жест с ръка около масата. — Освен това трябва да печеля хората на своя страна с наличните си умения. Нямам такъв късмет като нашия господин Стюарт, способен да омагьосва само с един поглед.
Гидиън се сепна при неочаквания комплимент:
— Съжалявам, какво?
— Не ви критикувам — каза Яго приятелски. — Просто излагам фактите. Един от нас трябва да се старае много повече, за да спечели вниманието на младите дами. Само да ви дадат меч и чифт криле, и ще бъдете въплътеният Кириел. Аз? Случва се да ме нарекат „сладък“, но никога „зашеметяващ“.
Самюъл застина насред хапката, неспособен да повярва какво се разиграваше на трапезата му. Междувременно Гидиън се изчервяваше толкова силно, че даже ушите му бяха розови. Дайна скочи в негова защита:
— Добрият характер на Гидиън е това, което му печели внимание.
— Мога да повярвам на това. Той е един от най-чудесните хора, които съм срещал някога. — Яго звучеше искрено. — Но вие вероятно сте разбрали отрано това, госпожице Коул.
— О, да — каза тя, мислейки, че е постигнала победа. — Разбрах колко е чудесен в мига щом го видях.
— В мига, щом го видяхте, а? Ммм-хмм, така и предположих — каза Яго.
Сведох поглед към чинията си, за да скрия една усмивка. Дамарис, също схванала шегата, запази спокойно изражение, въпреки че смях изпълни очите й.
— Подценявате се, господин Робинсън — каза тя. — Мисля, че ако си оставите косата да порасне малко, ще сте наистина зашеметяващ.
Яго сложи ръка на сърцето си:
— Така ли мислите? Никога не съм мислил за това. Звучи, сякаш имате добър усет за стил. Имам едно огледало, което…
— Тази вечеря приключи. — Самюъл избута стола си назад със скърцане и се изправи. — Джейкъб, ще ти приготвим легло в предната стая. Останалите от вас, момичета, помогнете на Дайна със съдовете.
— Не може ли Тамзин да бъде изключена от това задължение? — попита Ванеса. — След всичко, което преживя тази вечер? Вижте колко са напукани тези ръце.
— Повечето от това всъщност е от прането — казах, трогната от загрижеността й. — Но щом се възстановиха от над десетгодишно пране в Осфро, сигурна съм, че ще се възстановят бързо от… ъм, колкото време изкараме тук.
— Няма нищо срамно да показваш белезите от честен труд — каза ми поучително Дайна и дали защото още беше приповдигната от комплиментите на Яго, или просто мислеше, че другите може да я съдят, каза: — Можеш да си починеш край огъня, Тамзин.