Яго ме последва до огнището и се загледа навън през един от прозорците, докато аз се настанявах в един стол.
— Доста силна буря.
— За онази, която току-що предизвикахте на вечеря, ли говорите? — попитах.
Той се засмя и се настани в стола срещу мен, като го обърна, така че да може да подпре брадичка на облегалката му.
— Обичам да поддържам нещата интересни, това е всичко.
— Струва ми се, че можете да бъдете малко по-снизходителен към горкия си домакин, докато го правите.
— Струва ми се, че вие можете да бъдете малко по-снизходителна към горкия си спасител.
Мисля, че използва думата „спасител“, за да ми се присмее, но това не беше далече от истината.
— Благодаря ви за това. Нямах представа къде съм.
— На косъм да се залутате в южната гора. — Несериозността му изчезна. — Когато ви открих, се бяхте отклонили по една малка пътека, която се разклонява от пътя край потока. Едва ви зърнах, докато идвах. Истински късмет. Или божествено благоволение.
Потръпнах:
— А пък аз се тревожех, че просто съм подминала къщата. В името на Шестте. Защо въобще дойдохте да ме търсите?
— Когато осъзнах, че се задава буря, си помислих, че няма да успеете да се върнете тук, преди да връхлети най-лошата й част. Така че… трябваше да отида. — Закачливото проблясване в очите му се върна. — Имам повече сърце, отколкото си мислите.
— Няма да се извиня за онова, което казах по-рано, дори наистина да сте спасили живота ми.
— Разбрано.
Умълчахме се и аз се загледах в пукащия огън, любувах се златистите и оранжеви пламъци с техните сини сърца. Когато вдигнах поглед, открих Яго да ме гледа изучаващо.
— Какво?
— Трябваше да ви дам панделките — отвърна той неочаквано. — По-рано по-голямата част от косата ви беше покрита. Ако я бях видял цялата така, щях да ви ги дам без пари.
— Казвате това просто защото искате да покажете благоприличие сега, когато знаете, че дадох арниката на Орла безплатно.
Той облегна буза на ръката си: усмивката му стана по-широка, докато ме гледаше косо:
— Мисля си, че и вие може да имате малко сърце. Приятелките ви, изглежда, мислят така.
— Ако не бяхте толкова зает с опити да продадете нещо, щяхте да ги чуете как ме наричат непреклонна.
— Чух ги да ви се възхищават. И чух, че Дамарис звучеше доста признателна на път за вечеря.
Изпъшках:
— Подслушвахте ли?
— Не. Просто бях на правилното място в правилния момент, за да ме накара да се запитам дали в това, че се втурнахте в къщата ми, може би е имало нещо повече от себичен копнеж за шампанско и коприна. Може би бяхте там толкова за себе си, колкото и за приятелките си. А това пък ме кара да се питам дали би трябвало да съм нащрек. Искам да кажа, чувам, че не се предавате. Смятате ли пак да почнете да ме преследвате?
— По дяволите, ще ви се да преследвах вас, господин Робинсън. — Вдигнах ръка да прикрия една прозявка. Вече започвах да се уморявам твърде много, за да търпя подмятанията му. — Не си давайте повече труд. Ще намеря начин точно както винаги намирам.
Той повдигна глава и огледа ръката ми:
— Какво имахте предвид с десет години пране?
— Работех за майка си. Казах ви, че е перачка.
— Не… само казахте, че ръководи бизнес.
— Така е. Освен ако според вас това не се брои за бизнес?
Тонът на гласа ми не му убягна.
— Разбира се, че се брои. Предполагам, че си представях други видове бизнес. Магазин за изискани дрехи. Жена, занимаваща се с планиране на събития. Не мислех за нещо толкова…
— … мърляво?
Обичайната му усмивка оживя с потрепване.
— „Мърляво“? Не е думата, която бих използвал. Но когато ми казахте, че отивате да танцувате валс и да вечеряте с най-изисканите хора на Кейп Триумф, предположих, че вече имате връзки, за да извадите такъв късмет.
— Късмет? — Изправих гръб, внезапно разсънена. — Не съм дошла заради някакво забавление! Тук съм, защото работих усърдно — защото се борих със зъби и нокти в Осфро, а после излях всичко, което ми беше останало, за да стана най-добрата в Блу Спринг. Нямате представа колко много съм пожертвала за удоволствието да седя срещу вас точно сега, Яго Робинсън, и проклета да съм, ако вие, проклетите Наследници или дори това време ми попречите да получа каквото искам.