Това беше по-рязък отговор, отколкото заслужаваше: знаех, че не беше искал наистина да ме обиди. Но всичко просто изригна от мен, преди да успея да го спра. Бях уморена до мозъка на костите и най-сетне започвах да усещам тежестта на тези последни двайсет и четири часа — Дамарис, Яго и бурята.
Яго ме наблюдаваше със сериозно, но иначе неразгадаемо изражение и се запитах дали го бях шокирала толкова, че да го накарам да млъкне. Струваше ми се доста невероятно. И наистина няколко мига по-късно той поде:
— Вижте, ако… О, здравейте. — Очите му в зелено и пъстро се фокусираха върху нещо зад мен, а изражението му отново стана ведро. — Господин Коул. Госпожице Ванеса. Придърпайте си по един стол и елате при нас.
Обзета от паника, рязко се завъртях, очаквайки да видя как Самюъл ми заявява, че ще горя вечно в ада на Озиел заради непристойния си език, но стоическото му изражение ми подсказа, че не беше дочул. Ванеса стоеше зад него със завивки в ръце.
— Ще разчистим някои от тези мебели и ще ви приготвим легло — каза Самюъл.
Яго се изправи и се протегна:
— Благодаря, сър, но ако ви е все едно, тази нощ ще спя навън в обора.
— Там е смразяващ студ — възразих. Това поредната му шега ли беше?
Яго отвърна с намигване:
— Щом конете могат да го преживеят, значи и аз мога. Ще се чувствам по-добре, ако ги наглеждам, а господин Коул вероятно ще се чувства по-спокоен, ако съм извън къщата.
Самюъл се вдърви:
Нямаше да отправя предложението, ако не го мислех. Нашият дълг пред Урос ни заставя да проявяваме състрадание към всеки, който се нуждае от него.
Яго наклони глава и поглади брадичката си в пресилен жест на замисленост:
— Състрадание ли е, ако е дълг? Не би ли трябвало състраданието, по самата си природа, да се дава свободно? А ако не ме лъже паметта, не е ли така или иначе просто въпрос на преценка кой се нуждае от състрадание?
Гидиън се вмъкна вътре точно навреме да чуе тази последна част и да види гневния поглед на Самюъл в отговор. Вмъквайки се ловко между другите двама мъже, Гидиън попита любезно:
— Джейкъб, това ще бъде ли достатъчно, за да ти е топло? Сигурен съм, че можем да намерим допълнителни завивки.
Яго продължи да се взира в Самюъл още миг, преди да се обърне към Ванеса и одеялата й:
— Това е предостатъчно, благодаря.
— По-издръжлив сте от мен — каза тя. — Спахме навън няколко нощи на път за тук и всяка сутрин се чувствах като леден блок въпреки онази тежка меча кожа, която Тамзин намери по пътя.
— Как така? — Яго натрупа палтата си едно върху друго. — Нима безразсъдно е уловила някоя?
— Направи размяна с баланкуанците за допълнителни неща, така че на нас, останалите, да ни е топло. Предаде им любимата си рокля, тази прекрасната от зелена коприна, която…
— Достатъчно — сгълчах я. — Това е просто рокля. И спри, преди да си му дала идеи. Ще се опита да ми продаде нещо.
— Кой каза, че си мисля това? — Той вече беше целият дебело опакован и се канеше да увие шала около лицето си. — Но ако наистина имате нужда от още рокли, обърнете се първо към мен. Лека нощ, дами, преподобни. — Взе одеялата и изчезна през вратата към фоайето. Няколко секунди по-късно вятърът нахлу вътре, когато той отвори вратата, а после отново беше прогонен навън.
Самюъл се взря във вратата, отвори уста да каже нещо, а после поклати глава. Отправи се с тежки стъпки към кухнята: Ванеса точно се забърза след него, когато Дайна я повика.
— Тук винаги е интересно — прошепнах на Гидиън.
Той наклони глава, заслушан във вятъра.
— Нямаше да възразя, ако тази вечер беше по-малко интересно.
— Колко продължават тези бури?
— Обикновено два дни. Виждал съм ги да траят по цяла седмица.
— Седмица — повторих, ужасена. Какво щеше да прави някой, който се придвижваше пеш? Лесно беше да изпитвам гняв заради забавянето на пътуването, когато мислех, че се прави ненужно. Да го разбера, да видя сама, че причините бяха основателни… това само правеше всичко много по-потискащо.
И двамата замълчахме, но усещах, че Гидиън обмисля нещо. Очите му гледаха навсякъде, но не и към мен.
— Тамзин… Джейкъб Робинсън наистина ли те намери на пътя, или вече беше ходила да се срещнеш с него заради по-ранното заминаване за Кейп Триумф?