Тя потопи парцала си във водата с енергичен жест и опръска и двете ни.
— Трябваше да се направи. Искам да кажа, надявам се животът ти всъщност да не е изложен на риск, но ако е, тогава намирай утеха в знанието, че е заради благородната кауза да си й го върнеш, задето ме накара да преписвам онази проклета книга цяла нощ.
— О, добре, щом е благородно, тогава, разбира се, всичко е наред. А пък аз се тревожех, че правиш нещо дребнаво, като например да се опитваш да ме отстраниш, за да намалиш конкуренцията в Кейп Триумф.
— Изобщо не съм се сетила за това — каза тя зачудено, като вдигна очи от кофата. — Виждаш ли, затова си на върха, Тамзин. Идват ти наум идеи, които не хрумват на нас, останалите.
Едва не се задавих от смях:
— Е, ако това ти харесва, ето ти още няколко бисера. Първо… — Хвърлих поглед зад нас. — Гледай да не те хванат да наричаш Свидетелство за ангелите „проклета книга“ тук. Второ — и съм сериозна за това — не я провокирай. Или когото и да било от тях.
Изражението на Дамарис стана сериозно.
— Заслужаваше си го, задето ти взе хартията.
Почти ми се доплака, като си помислих за загубата на онези писма. Сякаш между Мери и мен рязко бе издигната нова стена.
— Това е просто хартия, Дамарис. Трябва да останем в добри отношения с тези хора.
Тя изсумтя развеселено и се върна към търкането с иронична усмивка:
— Това е, при положение че изобщо някога сме били в добри отношения с тях.
След скромен обяд се настаних край огъня с купчини от листовете на Гидиън, несигурна какво да очаквам от проповеди, написани за Наследниците на Урос. Оказаха се по-интересни, отколкото си бях представяла, и бързо разбрах проблемите, които Гидиън се опитваше да обясни. Посланието му във всяка — било то честност, вяра или усърдна работа — в крайна сметка ставаше ясно, но той криволичеше доста, преди да стигне до него. В някои редове блестеше страстта му към темата, други бяха сковани и тромави.
Изчистих всичко, докато пишех новите екземпляри, като подбрах по-подходящи думи, отстраних баналното и изразих по друг начин онова, което се нуждаеше от пояснение или просто още малко изглаждане. Работата беше поглъщаща и почти не забелязвах как минава времето, докато Гидиън влезе да си почине два часа по-късно. Лицето му беше поруменяло от студа, а в косата му искреше топящ се сняг. Накарах го да седне на един стол, а после забързах да му донеса горещ чай от кухнята.
Той поднесе чашата към устните си и спря за миг само да се наслади на топлината.
— Благодаря ти.
— Премръзнал си! — възкликнах. — Иска ми се да можех да грабна една лопата и да ти помогна.
— Не бих могъл да допусна това. Не и след като снощи едва не те отнесе виелица. Би било жестоко да те карам да ринеш онова, което едва не те вкара в капан.
— Всъщност бих се чувствала, сякаш му отмъщавам. Опитите му да задръсти пътищата ни, не могат да се мерят с мен.
Той се засмя и остави чая.
— Съмнявам се, че много неща могат. Боже мой. Нима вече направи всичко това?
Проследих погледа му към тестето поправени проповеди.
— Надявам се да е от помощ. Вероятно след като ги прочетеш, ще съжалиш, че изобщо си ме замесил.
Той взе най-горния лист и го прегледа набързо: сиво-сините му очи се разшириха:
— Леле.
— Ъъ, това добре ли е, или зле?
— Това е… — Мълчанието му ме остави несигурна, докато той вдигна поглед с широка усмивка: — Удивително е. Виж — точно тук. Изписах цели абзаци в опити да обясня това, а ти го направи в само няколко изречения. Не бих могъл да направя нищо такова.
— Ти го направи. Аз само го стегнах и разместих едно-друго.
Той вдигна друг лист:
— Добре, аз написах това: „Страхът може да ви окове и да блокира части от живота ви. Трябва да осъзнаете това и да не позволявате на страха да възпира начина, по който искате да живеете“. А ти си написала това: „Страхът е клетка, а ние сме тъмничари сами на себе си“.
— Може да съм се увлякла с метафорите — допуснах.
— Не, прекрасно е. Сякаш си разбрала какво има в главата ми и си го предала. — Щастието го осветяваше отвътре и му придаваше толкова ангелско излъчване, колкото беше намекнал Яго. Но после това сияние притъмня: — Не мога да използвам това. Не е правилно. Може би наистина съм възнамерявал да кажа по-голямата част от него, но ти си имала пръст в него достатъчно, че да размием границите на териториите си. Някой обясни ли ти ги?