— Не свършихме напълно с разчистването на пътя вчера. А после снощи падна още малко сняг. Нищо подобно на онази буря — но достатъчно, за да ни попречи. Каретата може да заседне.
Изглеждаше толкова унил, че не можах да се сдържа и изтърсих:
— Бихме ли могли да вървим пеш? Нямам нищо против.
Ванеса ме погледна ужасено.
— Помислих за това — каза Самюъл. — На някои места обаче още има повече от трийсет сантиметра сняг. Това ще затрудни придвижването — особено с роклите ви. И така. Волята на Урос е неотменима. Ще прекараме ден, отдаден на бога, у дома.
Уинифред надникна към празната кухненска маса.
— Кога е закуската?
— В светите дни няма закуска — каза Дайна. — Ядем чак по пладне.
Докато ни обземаше тази потискаща мисъл, отвън внезапно се разнесе слабият звън на камбанки. Другите момичета изглеждаха озадачени, но аз веднага разбрах какво е. Самюъл се отправи бързо към вратата, а ние го последвахме припряно. Той разтвори широко вратата, точно когато Яго спря шейната си пред къщата.
— Добро утро, добри господа и госпожици. — Яго се поклони елегантно, а после скочи на земята. — Помислих си, че може да сте затънали, затова дойдох да ви помогна да стигнете до църквата днес.
Възцари се зашеметено мълчание. Най-после попитах:
— За колко?
Той се ухили:
— Аз черпя.
Шокираното изражение на Самюъл бавно се преобрази в такова на почуда.
— Бога ми, Джейкъб, нямаш представа колко съм развълнуван да чуя, че най-накрая ще посещаваш службите. Макар да не мисля, че е уместно да влизаш с този ярък и биещ на очи шал в църквата. Съсредоточаваме се върху духовното, не материалното.
— О, да, наясно съм с това, но се боя, че всъщност няма да влизам вътре в църквата. Само ще ви закарам, тъй като знам колко важно е за вас. Ще намеря други начини да се забавлявам, докато сте заети.
Челото на Самюъл се набразди от бръчки, но Гидиън предотврати всякакви възражения:
— Както каза, Самюъл, волята на Урос е неотменима и изглежда, че се погрижи за нас.
Бързо донесохме палатата и наметките си. Самюъл и Дайна се настаниха на предната седалка с Яго, докато ние останалите се струпахме в товарната част отзад, която можеше да побере още няколко души. После потеглихме към града: шейната пъргаво летеше по снега. Единственото, което ни забави, беше един паднал клон напряко на пътя, но той скоро беше преместен.
— Ти извърши две добри дела, Джейкъб, едно след друго — отбеляза Самюъл, когато пристигнахме. Спря, за да помогне на Дайна да слезе. — Това ми даде надежда, че нещо може би се променя вътре в теб, че истината може би в крайна сметка ти проговаря. Сигурен ли си, че няма да се присъединиш към нас?
Яго отново отказа любезно и подаде ръка на останалите от нас, момичетата. Ванеса, Уинифред и Дамарис го възнаградиха с красиви благодарности и добре усвоени в Бляскавия двор усмивки, докато слизаха. Когато дойде моят ред, прошепнах:
— На какво си играете?
— Какво имаш предвид?
Изостанах, докато другите влизаха в сградата, тътрейки крака.
— Знаете какво. Не правите нищо от чисто човеколюбие.
— С изключение на онзи път, когато те спасих да не се залуташ в снежна вихрушка. И за твое сведение, ти си също и причината, поради която се отбих днес.
— За какво? — Погалих гривата на един от конете му, надявайки се да създам впечатление, че те са това, което ме е разсеяло. Бяха прекрасен впряг — сребристосиви с черни гриви и опашки.
— Мисля си за вашето печално, печално положение. И реших да помогна.
Завъртях се рязко:
— Ще продадете местата?
— Не, разбира се, че не. Но може да успея да ви дам нечие друго място.
— Чие?
— Има един тралер, който живее близо до равнината с икорите. Те го харесват, търгувал е с тях, и изпраща кожи с експедицията. Стари приятели сме — вероятно бих могъл да го уговоря да отложи прекарването на товара си. Доста ме бива в сключването на сделки, знаете. Но ще ви струва доста.
— Разбира се, че ще струва. — Знаейки това, което знаех за него сега, не бях изненадана. — Колко искате?
— Не аз. Правя това от добро сърце. Но предполагам, че ще струва колкото обсъждахме двамата — около сто златни монети. В аванс.
— Това са много пари.
— Не седите ли върху всевъзможни удивителни предмети?