— Същата история — казах. — Вземахме старите дрехи, които съседите ни даваха, преправяхме ги за мен, а после ги кърпехме отново за сестра ми.
— Късметлийка си, че си най-голямата. Аз имах още трима братя, които получаваха дрехите преди мен. На практика бяха вече разнищени, когато ги получех, но така е, когато парите не достигат. — Той смутено докосна червения плат на врата си. — Парите все още не достигат, но не можех да подмина това. То доказва нещо на света. Пък и получих добра сделка. Я виж ти, Тамзин… какво е това? Усмихваш ли ми се?
— Просто разбирам, това е всичко.
Той също се усмихна. Усмивката беше различна от тази на Гидиън. Усмивката на Гидиън беше по-шлифована и отработена. Караше те да се чувстваш добре, защото беше красива. Тази на Яго те караше да се чувстваш добре, защото искаш да продължиш да се усмихваш в отговор.
— Но — каза той — все още ми нямаш доверие.
— Разбира се, че не. Едва те познавам.
След като опаковахме отново стоките, се изправихме и тръгнахме към вратата.
— Е, Орла ме препоръча, нали?
— Да, но не познавам истински и нея. Мога ли да й имам доверие? Мога ли да се доверя на икорите? Понякога не мога дори да повярвам, че този план зависи от пътуването с икорите! Толкова съм нетърпелива да се добера до Кейп Триумф, че това е най-малката от тревогите ми. Но ако преди един месец беше предложил да тръгна на речно пътуване с икорите, щях да си помисля, че си луд.
Всичко се изля наведнъж, но Яго се замисли върху него много сериозно.
— Не вярвай на пропагандата. Повечето икори се опитват да постъпват правилно и да се справят в света също като всички други. Можеш ли да имаш доверие на всеки икори? Не. Не повече, отколкото можеш да имаш доверие на всеки осфридианец. Казвам ти обаче, че ако е във властта на Орла, тя ще го изпълни. Добре е да имаш приятел като нея.
— Радвам се, но звучи, сякаш казваш, че би трябвало да й се доверя, защото ти й се доверяваш. И би трябвало да ти се доверя, защото тя ти има доверие и… ами. Виждаш къде започва да се пречупва логиката.
— И въпреки това ето те тук.
Свих рамене и отстъпих встрани, за да може да отвори вратата.
— Ето ме тук. Защото ти си в общи линии единствената помощ, която имам точно сега.
Яго завъртя дръжката на вратата и ми хвърли една от онези усмивки:
— Повярвай ми, аз съм единствената помощ, от която имаш нужда.
Глава 14
Успях да се върна в църквата навреме за втората половина от службата и никой, освен момичетата от Бляскавия двор не беше забелязал отсъствието ми. Единственото наказание, което понесох, си бях навлякла сама: пропуснах обяда. Докато се натоварихме обратно в шейната на Яго, вече бях замаяна от глад.
Той ни откара у дома, отклонявайки неискрената покана на Самюъл за вечеря. Яго отново галантно помогна на всяка от нас да слезе. Стиснал ръката ми, я огледа от двете страни.
— Ако се тревожиш за ръцете си, е добре да носиш ръкавиците си по-често.
— Изгубих ги. — Гледах гърба на Дайна, докато тя влизаше в къщата. — Но по-скоро ще оставя пръстите си да окапят от замръзване, отколкото да й кажа. Ще ме накара да пиша за немарливостта със собствената си кръв.
— Е, да се надяваме да не се стигне до нито един от тези два завършека. — Той провери юздите на конете, а после скочи обратно на мястото си. — Утре рано потеглям да се видя с Луис.
— Колко време ще отнеме всичко това?
— Зависи дали ще спирам някъде. Но във всеки случай ще се върна преди края на седмицата.
Мисълта за отсъствието му от града ме накара да се почувствам странно самотна. Имахме твърде малко съюзници и въпреки странностите на Яго беше утешително да имам наблизо и друг външен човек.
— Каква прекрасна служба — каза Дайна на Гидиън на вечеря същата вечер. — Не мисля, че някога съм чувала истината на Урос да бъде излагана така красноречиво. „Страхът е клетка, а ние сме тъмничари сами на себе си.“ Не мога да си избия тези думи от главата.
— Аз също — вметнах.
Гидиън не ме поглеждаше, но по лицето му потрепна усмивка.
— Беше отлично послание — съгласи се Самюъл. — Нед и Лоуъл говориха с мен по въпроса след това и отбелязаха напредъка ти. Следващия път трябва да насърчиш хората да успяват — но също и да ги накараш да разберат тежките последици от неуспяването.