Когато се оттеглих да си легна по-късно, приятелките ми незабавно се скупчиха около мен и настояха да узнаят къде съм изчезнала.
— Не мога да ви кажа — отвърнах, с което предизвиках стонове. — Все още не всичко е уредено и макар че ви имам доверие, все още не мога да рискувам случайно да се разчуе.
Ванеса се тръсна нацупено на леглото си:
— Нищо ли не можеш да ни кажеш?
Спрях да разкопчавам роклята си:
— Е, донесох ти подарък. В наметката ми е.
Ванеса се спусна към наметката и извади романа:
— Умирам си да прочета това! Откъде го взе?
— По-добре е за теб да не знаеш.
— Надявам се да го споделиш — каза Дамарис, надвесвайки се през рамото на Ванеса.
— Разбира се. След като го свърша. — Ванеса притисна книгата към гърдите си. Широко усмихната, ми каза: — Тамзин, нямаш представа колко се радвам, че успяваш да постигаш нещата.
Макар че през нощта не наваля нов сняг, на другата сутрин пътищата още не бяха напълно разчистени. Един съсед ни откара до града с шейната си и аз открих, че очаквам с нетърпение деня, макар да беше тежък. Последните два дни бяха задушаващи и потискащи и се радвах да разполагам отново със свободата на собственото си разписание.
След като съседът ни остави на градския площад, Гидиън предложи да ме придружи до къщата на Честър.
— Наистина ми помогна с онази проповед.
— Ти свърши цялата работа. Онова представяне беше невероятно.
— Защото имах правилните думи. Наистина знаеш как да въздействаш на хората. Дарба като тази… — Той оправи шапката си и се загледа в сутрешното оживление на площада. — Е, това е нещо, което би трябвало да правиш редовно.
— Някак не мисля, че ще имам много шансове да го правя в Кейп Триумф.
— Би могла да го правиш, ако останеш тук. — Той сведе поглед, докато подритваше снега. — Има ли някаква причина — някой човек, който може да те убеди да приемеш този начин на живот?
— Какво? Не. Е, може би ако самите ангели слязат и… — Видът на сериозното му изражение ме накара да млъкна рязко.
— Съжалявам — каза той бързо. — Не биваше…
— Не че аз съжалявам, аз…
— Беше неуместно…
— Беше…
И двамата спряхме да се опитваме да говорим един през друг и замлъкнахме едновременно. После очите ни се срещнаха и започнахме да се смеем.
— Сигурно ти звучи безумно — каза той. — Познаваме се от колко, само малко повече от седмица? Но ти казвам, тези моменти с теб са сред най-щастливите в живота ми.
Гледах възхитено как прокара ръка през косата си, която бледата светлина на зимното слънце превръщаше в полирано злато. Не можах да възпра един спазъм на печален копнеж. Той наистина беше ужасно привлекателен. И мил.
— Гидиън, не знам какво да кажа. На мен също много ми харесваше да прекарвам време с теб. Мисля, че си единственото ярко петно в тази град.
Той ожесточено поклати глава:
— Не, в това има нещо повече, отколкото си даваш сметка. Кълна се. Ако можеше просто да опиташ и наистина да се отвориш за него… мисля, че ще видиш каквото виждам аз. Знам, че блясъкът на Кейп Триумф и неговото богатство са съблазнителни, но всичко това е преструвка. Ти имаш сияен дух, Тамзин. Наистина ли искаш да го прикриеш, като се движиш в кръг от други хора, които нямат такъв дух?
Сияен дух. Никой досега не ми беше казвал такова нещо, дори не и Хари в дните, когато всяка дума, излязла от устата му, беше достойна за любовно стихотворение.
— Това, че мислиш за мен по този начин, означава толкова много за мен. Не са много тези, които са мислили така — добавих, гласът ми пресекна. — И ще бъда честна — не мисля, че много хора тук споделят това мнение.
— Това е само защото живееш със семейство Коул. Ако ти и аз бяхме… — Той прочисти гърло, червенина обля бузите му. — Ако беше моя съпруга, управляваща собствено домакинство, нещата щяха да бъдат много различни. И видя колко въздействаща беше онази проповед! С твоята помощ наистина бих могъл да достигам до хората. Бихме могли да ги вдъхновяваме, вместо да ги плашим.
— Много би ми харесало да видя това — казах искрено. — А ако нещата бяха прости за мен… е, кой би могъл да каже? Но не са. Обвързана съм със скъп брачен договор и имам в живота си множество сложни неща, за които да се грижа. Разбираш ли какво казвам?