Той грабна ръкавиците, като прокара одобрително пръсти по мънистената украса и гладката като коприна материя. Когато ги натика в джоба си, помислих, че изпитанието най-сетне е приключило. Няколко мига по-късно обаче погледът му отново падна върху Алън и гневът се разпали отново. Този път, когато мъжът икори тръгна напред, не просто препречих пътя му. Цапнах го в лицето толкова силно, колкото можах, нанасяйки удар, който вероятно бе слаб, само дето ноктите ми бяха разкървавили бузата му.
Той я попи стъписано, а няколко от спътниците му се изкискаха. Той избърса кръвта от панталоните си и се съсредоточи отново върху мен.
— Putce — изсъска.
Сепнах се от неочакваната обида, а после глупаво изтърсих:
— И с по-лоши думи са ме наричали.
Ръката му се сви в юмрук в същия момент, когато в далечината се разнесе поредица от викове. Икорите трепнаха и се огледаха.
На върха на хълма, по който се бяхме пързаляли с шейните, се появиха тъмните силуети на няколко души. Не можех да различа никакви лица, но един се проникна ясно:
— Наред ли е всичко?
Без нито дума, икорите незабавно се оттеглиха, като закрепиха здраво плячката си и се качиха на конете си. Потеглиха и вече отдавна си бяха отишли, когато неочакваните ни спасители от екипажа на Сивата чешка стигнаха до нас.
Глава 16
Никога не бях омаквала, че ще съм толкова признателна да видя капитан Милфорд отново. Екипажът му беше настанен в импровизиран лагер в покрайнините на Констанси и натоварен със задачата да сече дървета за някакъв план за строителство, но пътищата ни никога не се пресичаха. Въпреки че не им беше забранено, на членовете на екипажа се даваше да разберат, че не е желателно да прекарват твърде много време в града (освен ако не искаха да посещават църковните служби), а и Констанси всъщност и бездруго не беше място, на каквото моряците отиваха за развлечения.
Сега обаче жителите на града много се интересуваха от моряците. След като успяхме да се върнем на площада и да разкажем какво се бе случило, съветът свика спешна среща, на която всички бяха свободни да присъстват. Вестта се разнесе бързо и църквата скоро се напълни с почти толкова много хора, колкото бях видяла на службата. Дойдоха всичките ми спътнички от Бляскавия двор заедно със семействата, които ги бяха приютили, с изключение на Ванеса, на която семейство Коул все още нареждаха да си стои у дома до покаянието.
— Със сигурност бяха икори — каза капитан Милфорд. Съветът го бе призовал да застане до подиума и да изложи своята версия на станалото. — Отивахме към долината да проучим днешната задача и точно тогава ги видяхме. Всичките с диви погледи и злобни изражения, облечени в онези техни чудновати дрехи от кариран вълнен плат. Размахваха оръжията си и честно казано, не знам какво щяха да правят онези бедни деца, ако не се бяхме втурнали да ги избавим.
Седнала с Гидиън на една от пейките за паството, се опитах да възпра гримасата си. Вярно беше, че пристигането на моряците беше ускорило потеглянето на икорите, и бях изключително благодарна за това бързо решение на проблема. Капитанът и екипажът му обаче не бяха направили кой знае какво, което би могло да мине за „втурване“ или „избавяне“, със сигурност не и до героичните крайности, които описваха, докато свидетелстваха.
Тази подробност обаче не беше важна. Истинският въпрос беше да се прецени дали Констанси е в опасност, или не.
— Може да са застрашени от истинско нападение — заяви един член на съвета. Направи знак на капитана да седне. — Всяко семейство трябва да се въоръжи и трябва да съобщим до форта да изпратят войници.
Друг член на съвета действаше по-предпазливо:
— Храня към тях не по-голямо доверие, отколкото вие, но една случайна шайка не означава, че се задава нападение. Звучат просто като крадци.
Опонентът му обаче настоя:
— Всички икори са крадци. Това може да е бил разузнавателен отряд, който е видял децата и е решил да се възползва от възможността за лесна плячка.
Размърдах се, опитвайки се да се наместя удобно, докато спореха. Стомахът ми стържеше от глад и ми се щеше скамейките да имаха облегалки. Постоянно пристигаха хора и всеки път, щом вратата се отвореше, ме връхлиташе порив на студен въздух. След като представих собствения си разказ за събитията, не ми беше останало нищо друго за правене, освен да чакам тихо и да слушам. Градската политика и отбрана бяха територии на мъжете и макар че тази вечер се бяха явили много жени, от тях не се очакваше да задават въпроси или да правят предложения.