Вратата се затръшна зад гърба ми. Бях сама.
Глава 17
Хвърлих се към дръжката на вратата, но тя беше заключена.
— Какво става? Какво е това? — Заудрях по вратата, докато разхвърчалите се трески ме принудиха да спра.
— Това е домът ти за следващите четири дни — обади се Дайна от другата страна. — Мястото ти за утеха, където да размишляваш върху покварените си постъпки и да се молиш за прошка. Не мислеше наистина, че пропускането на закуската е единственото покаяние, което ще ти бъде наложено за онези ръкавици, нали?
— Покаяние заради ръкавици? — Ритнах вратата няколко пъти. — Вие чувате ли се? Не можете да ме оставите в празна стая за четири дни заради един чифт ръкавици.
— Два чифта технически. А фактът, че не си даваш сметка колко сериозно е положението, просто потвърждава защо трябва да бъдеш тук.
— Искам да говоря с Гидиън! Той не би допуснал това. — На закуска той беше потиснат, но бях напълно сигурна, че не може да е знаел, че това се задава. Нямаше просто да си седи там без възражения.
— Гидиън не може да ти помогне, а след като излежиш отреденото ти наказание, ще те преместим в друга къща, за да не можеш повече да го покваряваш с прелъстителските си хитрини.
— Моите прелъстителни… — Беше ми непоносимо дори да го повторя.
— Всичко, от което ще имаш нужда, е там. Това е цялата храна и вода, която ще получиш, така че я разпредели благоразумно. Имаш книги, които да те вдъхновяват и да ти помогнат да обмислиш недостатъците на поведението си, затова ги използвай. Ако си написала задоволително признание и помолиш за прошка, след четири дни ще ти бъде позволено да се прибереш у дома. Тогава ще бъдеш затворена в новия си дом до следващия свят празник.
Точно като Ванеса, само че си бях спечелила един допълнителен ден. Затворих очи и се облегнах на стената, знаейки какви щяха да са следващите думи на Дайна.
Или поне си мислех, че знам.
— Ще седиш пред църквата преди службите с табела, обявяваща вината ти. По-късно ще прочетеш признанието си пред паството, след което ще си свалиш табелата. — Последва пауза. — А после главата ти ще бъде остригана.
Изправих се рязко:
— Какво? Ванеса не трябваше да прави това!
— Ванеса не се беше провинила в суетност. А по този начин ще ти бъде малко по-трудно да изкушаваш невинни мъже.
— Затова ли е тази история, по дяволите? Понеже вие ревнувате от чувствата на Гидиън към мен? Че се интересува от мен?
— Не изкарвай това да звучи, сякаш е имал избор! Използвала си някаква… хитрост за омайване… или каквото там учите в онова ваше училище. Той никога нямаше да те погледне втори път, ако не му беше размътила ума, и аз смятам да го освободя от теб.
— Е, имам лоши новини за вас. Като ме изхвърлите от къщата си и ми отрежете косата, това няма да го накара да се влюби във вас! Нищо, освен чудо няма да го накара, така че може би е по-добре вие да започнете да преписвате някои пасажи и да видите дали може да си осигурите някаква благосклонност от ангелите.
Настъпи много, много по-дълга пауза. После:
— Ще се видим след четири дни.
— Чакайте! — Заудрях отново по вратата: треските да вървят по дяволите. — Не съм прелъстила никого! Не можете да направите това! Не и заради някакви си ръкавици!
Мълчанието, което последва в отговор, в крайна сметка ме убеди, че Дайна и домакинята си бяха отишли. Прокарах ръка през косата си — на която очевидно не й оставаше много време — и започнах да кръстосвам из малкото пространство. Когато бяха отвели Ванеса, Самюъл беше казал, че тя разполага със „скромни условия“. Е, ето ги тук. Четиридневните ми дажби се състояха от четири филии хляб и бъчва с вода. В ъгъла на стаята беше поставено нощно гърне. В отсрещния край близо до хартия, писалка и мастило бяха струпани няколко свещени текста. Това беше. Нищо, върху което да спя. Нищо, което да ме топли, ако не се смятаха дрехите, с които вече бях облечена. А без свещ или фенер светлината ми щеше да зависи от слънцето, светещо през прозореца.
Прегладняла заради пропускането на закуската, бързо изядох парче хляб и едва не грабнах второ, без да се замисля. Не. Отпуснах ръка. Ако наистина смятаха да ме оставят тук четири дни, щеше да се наложи да внимавам с него и водата. Всъщност трябваше да изям само половин филия и да запазя останалото за довечера. Отпих няколко глътки вода и се зарекох да не обръщам внимание на хляба до утре.