Направих нетърпелив жест:
— Хубаво, добре, това са много приказки без кой знае какъв отговор.
Той се замисли върху това, докато умело и без усилие превеждаше конете покрай един остър завой.
— Е, да го кажа така. Ако някой извън Грашонд с дори най-малки пристрастия разгледа случая ти, не мисля, че поведението ти дори ще се доближава до наказуемо нарушение. Но както видя, понякога там обичаят и мнението носят толкова голяма тежест, колкото и законът. Точно както са смятали, че имат основание да те затворят под ключ първи път, вероятно биха сметнали, че имат двойно основание да направят отново същото — или по-лошо.
— Как би могло да стане по-лошо? По-малко храна?
— Ъъ, да, но си мислех за други неща, освен стаята: позорния стълб. Не толкова прикрити начини за изтезание.
— Е, Дайна възнамеряваше да ми отреже косата — казах.
На лицето на Яго се появи стъписано изражение:
— Какво? Защо?
— Като наказание за суетност — задето взех ръкавиците. Това и… — Спрях смутена, задето задълбавах в лични неща с този мъж, когото всъщност все още не познавах добре.
Той ме стрелна с кос поглед:
— И какво? Не ме дразни. Разкажи ми останалото — защото ми е ясно, че има още. И сигурно си го бива, тъй като се изчервяваш.
— Гледай пътя — процедих. — И ако трябва да знаеш… ами, освен желанието просто да ме тормози тя мислеше също и че ако изгубя косата си, това ще ме направи… ъъ, по-малко привлекателна за другите.
— „Другите“, тоест благочестивият преподобен Стюарт? — досети се той веднага.
— Да. — Въздъхнах. — Може да се шегуваш за божественото благоволение, но на мен ми се струва просто като лош късмет, че след като оцелях по море и в сняг, най-голямата заплаха за мен дойде от това, че живея с жена, обсебена от идеята, че мъжът, когото обича, е влюбен в мен.
— Казваш „идея“ така, сякаш намекваш, че всичко е само във въображението й. — Когато не отговорих, Яго продължи упорито: — Нали наистина знаеш, че е влюбен в теб? Или поне много, много, много привързан към теб.
Когато не отговорих, Яго се ухили самодоволно, знаейки, че се е доближил до истината.
— Достатъчно често съм бил близо до него, когато се намира в твое присъствие. И видях лицето му, когато говорих с него в града по-рано днес.
— Кога беше това?
— Докато ти още спеше. Именно така научих подробности за всичко. Подхванах разговор на площада и небрежно споменах как съм чул нещо за това, че си подложена на наказание, а той ми съобщи подробностите. Горкият човек. Доста се измъчва заради това, а беше научил едва след като вече беше твърде късно. Каза, че вината била негова.
— Не беше! — Горкият, състрадателен Гидиън. Какъв ли удар щеше да е за него, когато се окажеше, че съм изчезнала? — Може би, когато се върнеш, можеш да му занесеш анонимна бележка или нещо подобно. Иначе просто ще трябва да обясня, когато…
— Когато какво?
Взрях се в пътя напред, обкръжен от кленове с окапали листа. Ледените пръсти на клоните им се протягаха нагоре към небето, сякаш се опитваха да се задържат за него.
— Щях да кажа, че ще обясня всичко на Гидиън, когато го видя отново. Но предполагам, че няма да го видя отново, не и ако потегля за Кейп Триумф.
— Това смущава ли те? Защото съм доста сигурен, че изпитваш само обикновена привързаност към него.
Не се хванах на това предизвикателно подмятане, въпреки че умирах от любопитство да разбера как Яго си беше направил този извод.
— Гидиън беше мил към мен — по-мил, отколкото бяха повечето хора в Грашонд. Има добро сърце. Твърде добро, за да е там. Вероятно ще приеме тежко изчезването ми — другите ми приятели също.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, наистина ще им предам анонимна бележка, когато се върна.
Това действително ме накара да се почувствам по-добре, макар че породи у мен нова тревога:
— Самият ти наистина ли искаш да се върнеш там? Ами ако те свържат с изчезването ми? — Настоящият план беше да отидем до лорандийския търговски пункт, а после Яго щеше да ме остави при Орла, докато той вземе останалия си товар, за да го прекара надолу по реката.
— Биха могли, но освен ако не те открият наистина с мен, няма доказателства. Арно няма да каже нищо. Всъщност се преструва, че изобщо не разбира осфридиански, когато е в близост до Наследниците.
— Откога работи за теб?
— Само малко повече от година. Той е отличен пазач, готвач и компаньон.