Двама мъже в гладка и необработена кожа се приближиха да ни поздравят: лицата им бяха сурови и прорязани от бръчки от толкова живот на открито. Веднага заговориха лорандийски и ние бързо дадохме да се разбере, че не го говорим. Никой от тях не знаеше осфридиански, но след няколко минути намериха някого, който знаеше — и някого, който освен това познаваше Яго.
— Джейкъб Робинсън!
— Здравей, Марсел. — Яго се ръкува с нисък мъж с издут като буре гръден кош с шапка от боброва козина. Разчорлена черна коса опираше в раменете му, а акцентът му звучеше точно като онзи на някогашния ми съсед.
Марсел хвърли жаден поглед към шейната:
— Дойде точно навреме. Да ти се намират гвоздеи или бекон?
— Не, но имам канап и царевично брашно.
Лорандиецът изсумтя:
— Как може да кажеш, че това е същото? Особено канапът?
— Опитвам се да се отърва и от двете, така че можеш да ги купиш на наистина ниска цена сега, а после да ги продадеш по-късно, когато някои се появи с гвоздеи и бекон.
— Пфф. Не съм от обичайните глупаци, с които си имаш работа, Робинсън. — Марсел се замисли. — Но ми покажи онзи канап по-късно.
— Непременно. — Яго опря ръка на гърба ми, за да ме накара да изляза напред. — Марсел, това е Брейа Иперон. Тя е една от онези, които служат при Кладенеца, и е дала обет за мълчание.
Марсел се поклони и изстреля някакъв поздрав на езика на икорите. Усмихнах се и кимнах в отговор.
— Винаги се радваме да видим приятелите си от Кладенеца — каза Марсел, въпреки че поведението му леко се промени. Яго ми беше казал, че лорандийците са изключително суеверни по отношение на Кладенеца. — Какво ви води…
Към нас се промъкна друг лорандиец, чиито гъсти вежди създаваха впечатлението, че е присвил очи. Той заговори на Марсел на бърз лорандийски, подлагайки на изпитание закърнелите ми умения. Една дума, която все пак различих отчетливо, беше „Констанси“, макар че Яго би могъл да я долови и сам. Когато мъжът свърши, Марсел кимна и се обърна обратно към нас.
— Доста надалече си дошъл, Робинсън. Не се ли беше настанил по на изток тази зима? В Констанси?
— Да, макар да не съм бил там от две седмици. Възложих на човека, който наглежда дома ми, да държи под око всичко. Скоро отивам на юг по Ист Систър и трябва да разпродам излишъка, който не искам да нося. Посетих два други града и един баланкуански пункт плюс Кладенеца — където се натъкнах на Брейа.
Марсел кимаше и се усмихваше, после вдигна ръка да даде знак на Яго да замълчи. Наведе се и каза нещо на другия лорандиец. Повечето звучеше като директен превод на казаното от Яго, макар че долових и един израз на лорандийски, който означаваше „няма проблем“. Когато Марсел беше готов, Яго продължи:
— И корите се нуждаят от черен камък рийд за едно от светилищата на Кладенеца, затова тя искаше да разбере дали имаш подръка малко от него, преди да тръгне към баланкуанците.
— Известно количество, мисля. — Марсел се почеса по брадичката, докато размишляваше. — Филбърт беше на запад от реката и тъкмо се върна. Той има много баланкуански стоки — елате да видите.
Последвахме Марсел по-навътре в лагера: различните търговци ни оглеждаха внимателно. Докато минавахме, забелязах две жени, едната — така обрулена от природните стихии и семпло облечена, както Марсел, а другата — с вид, намекващ, че може да е жена със съмнителна репутация.
Още няколко души познаваха Яго, а когато се разчу с колко различни стоки търгува, нещата станаха сериозни. Търговците започнаха да излагат стоките си, водейки преговори с Яго за размяна на стоки на смесица от осфридиански, лорандийски и различни жестове. Той на свой ред извади стоки от шейната и не след дълго имах чувството, че съм обратно в пазарната област. Лорандийците ми се усмихваха мимоходом, но иначе показваха в мое присъствие същото смущение като Марсел.
Филбърт, мъжът с баланкуанските стоки, изложи на показ всевъзможни любопитни съкровища и ме влудяваше това, че не можех да попитам за тях. Имаше няколко парчета рийд — сребристочерен камък, за който Яго се пазареше от мое име. Икорите вярваха, че е свещен, и го използваха за гадаене, като разпръскваха късове и тълкуваха по мястото, където се приземяваха. Щом приключих с предполагаемата си покупка, най-вече просто стоях и наблюдавах, опитвайки се да разбера каквото можех, в откъслеците от разговори на лорандийски около мен.