— Неее, нее, няма да се хвана на въдицата. — Ксемериус разпери крила и се приземи на пода. Застанал пред мен, стигаше малко над коляното ми. — Но и бездруго, не съм излизал. Огледах най-подробно къщата тук. Ако изобщо някой може да намери съкровището, това съм аз. Най-малкото, защото никой от вас не е в състояние да минава през стени или да пребърква шкафовете на баба ти, без да бъде хванат.
— Е, това, да си невидим, трябва да има и някакви предимства — казах, като се въздържах да отбележа, че той изобщо не е в състояние да пребърква каквото и да било, защото с призрачните си лапи дори не можеше да отвори вратичката на някой шкаф. Нито един от призраците, с които се бях запознала досега не можеше да мести предмети. Повечето не бяха в състояние да предизвикат дори студен полъх на въздуха. — Нали знаеш, че не търсим съкровище, а само указания от дядо ми, които някак си да ни помогнат?
— Къщата е наистина претъпкана със съкровищно подобни джунджурии. Да не говорим за всевъзможните скривалища — продължи Ксемериус. — Част от стените на първия етаж са двойни, между тях има коридори, които са толкова тесни, че определено не са направени за хора с дебели задници.
— Наистина ли? — Досега не знаех за съществуването им. — И как се влиза в тях?
— В повечето стаи вратите просто са замазани, но все още съществува един вход през вградения гардероб на пралеля ти и още един, зад разнебитения бюфет в трапезарията. И в библиотеката, скрит зад подвижна полица, колко банално! Между другото, библиотеката има връзка със стълбището, водещо към апартамента на господин Бърнард, и още една — с втория етаж на къщата.
— Което обяснява защо господин Бърнард винаги изниква сякаш от нищото — измърморих.
— Но това не е всичко: във вътрешността на комина на голямата камина има стълба, по която можеш да се изкачиш до покрива. От кухнята не може да се стигне до шахтата на комина, защото там камината е зазидана, но във вградения шкаф в края на коридора на първия етаж има капак, достатъчно голям за Дядо Коледа. Или за вашия зловещ иконом.
— Или за коминочистача.
— Да не говорим пък за мазето! — Ксемериус се престори, че не е чул коментара ми. — Дали съседите ви знаят, че има тайна врата, водеща към къщата ви? И че под тяхното мазе съществува още едно? Но човек не трябва да се страхува от паяци, ако реши да търси нещо там.
— Тогава е по-добре да започнем с търсенето отнякъде другаде — рекох бързо и напълно забравих да говоря тихо.
— Разбира се, ако знаем какво търсим, ще е по-лесно. — Ксемериус се почеса със задната лапа по брадичката. — Реално погледнато, може да е какво ли не: препарираният крокодил в килера, шишето скоч зад книгите в библиотеката, връзката писма в тайното чекмедже на бюрото на пралеля ти, сандъкът, скрит в една кухина в стената…
— Сандък в стената? — прекъснах го.
Ксемериус кимна.
— О, мисля, че събуди брат си.
Рязко се обърнах. Дванайсетгодишният ми брат Ник стоеше на вратата на стаята си и прокарваше и двете си ръце през щръкналите си червени коси.
— С кого говориш, Гуени?
— Посред нощ е — прошепнах. — Връщай се в кревата, Ник.
Той ме изгледа колебливо и буквално можех да видя как се разсънва с всяка изминала секунда.
— За какъв сандък в стената става въпрос?
— Аз… исках да го потърся, но мисля, че е по-добре да изчакам, докато се съмне.
— Глупости! — заяви Ксемериус. — В тъмното виждам като… да кажем, като кукумявка. А и трудно ще претърсиш къщата, когато всички са будни, освен ако не искаш да си имаш компания.
— Имам фенерче — рече Ник. — А какво има в сандъка?
— Не знам точно. — Позамислих се за момент. — Може би нещо от дядо.
— О! И къде точно е скрит този сандък? — полюбопитства брат ми.
Погледнах въпросително Ксемериус.
— Видях го в тайния коридор зад възседналия кон дебел мъж с бакенбардите. Но кой крие тайни… ъъъ… съкровища в скучни сандъци? Според мен крокодилът е много по-обещаващ. Кой знае с какво е напълнен? Аз гласувам да го разпорим.
Тъй като вече бях имала удоволствието да се запозная с крокодила, бях против.
— Първо ще погледнем в онзи сандък. Кухина в стената звучи добре.
— Скууучно! — изкудкудяка Ксемериус. — Вероятно някой от предците ти е скрил там от родителското тяло тютюна за лулата си… или… — явно му бе хрумнала някаква мисъл, която го развесели, защото изведнъж се ухили, — или разчленените части на някоя невъзпитана прислужница!
— Сандъкът е в тайния коридор зад портрета на прапрапрапрачичо Хю — обясних на Ник. — Но…