Беше ме настигнал само след няколко крачки.
— Някъде далеч от тук!
Затичах се още по-бързо. Порцеланът във витрините, покрай които минавахме, звънтеше тихо.
Той хвана ръката ми.
— Ще дойда с теб! Няма да те оставя сама!
В коридора зад нас някой викаше имената ни.
— Не искам… — рекох задъхано. — Не искам да говоря с никого.
Гидиън стисна още по-силно ръката ми.
— Знам къде никой няма да ни открие през следващите часове. Да минем оттук.
27 юни 1542
Без знанието ми, М. е уговорил патер Доминикус от третия орден, мъж с изключително съмнителна репутация, да извърши специален вид екзорсизъм, за да избави дъщеря му Елизабета от така нареченото и обсебване. Когато новината за това скверно намерение достигна до мен, вече бе прекалено късно. Въпреки че успях да си осигуря достъп до параклиса, в които се състоя срамното събитие, не можах да предотвратя да бъдат дадени на момичето съмнителни отвари, от които й изби пяна на устата, подбели очи и започна да говори несвързано, докато през това време патер Доминикус я пръскаше със светена вода. Вследствие на това лечение, което не се притеснявам да нарека „изтезание”, още същата нощ Елизабет загуби плода на утробата си. Преди да отпътува, баща й и не показа разкаяние, а истински триумф, заради пропъждането на демона. Той старателно бе протоколирал признанията на Елизабета, направени под влиянието на отварите и болката, което е доказателство за лудостта му. Аз любезно отказах да получа копие. Моят доклад до ръководителя на конгрегацията и бездруго няма да срещне разбиране, това е сигурно. Просто с доклада си бих искал да допринеса М. да изпадне в немилост пред благодетелите си. Но по отношение на това не тая големи надежди.
Глава 12
Господин Марли сбърчи чело, когато нахлухме в стаята с хронографа.
— Не й ли завързахте очи… — започна мъжът, ала Гидиън не го остави да довърши.
— Днес ще елапсирам заедно с Гуендолин в 1953 година — обясни той.
Адептът сложи ръце на кръста.
— Не можете — каза той. — Нуждаете се от целия си времеви контингент за мисията Черен турмалин/Сапфир. И в случай че сте забравили, тя ще започне всеки момент.
На масата пред господин Марли седеше хронографът, чиито скъпоценни камъни блестяха на изкуствената светлина.
— Промяна в плана — обясни лаконично Гидиън и стисна ръката ми.
— Нищо не знам за това! А и не ви вярвам. — Адептът изкриви ядосано устни. — Последната заповед ясно гласеше…
— Ами просто се обадете горе и се осведомете — прекъсна го Гидиън и посочи телефона на стената.
— Точно това и ще направя!
Господин Марли закрачи с почервенели уши към телефона.
Гидиън ме пусна и се наведе над хронографа, докато аз останах до вратата безжизнена като манекен.
Сега, когато не трябваше да тичаме, стоях напълно неподвижна, вцепенена като развалена музикална кутия. Дори сърцето си не усещах да бие. Сякаш бавно се превръщах в камък. Всъщност мислите в главата ми би следвало да кръжат безспир, но не го правеха. Съществуваше единствено тъпата болка.
— Гуени, вече е нагласен за теб. Ела тук! — Гидиън не изчака да последвам подканата му, не обърна внимание и на протеста на господин Марли: „Престанете! Това е моя задача!“, а ме дръпна до себе си, хвана отпуснатата ми ръка и внимателно постави пръста ми в отделението под рубина. — Ей сега ще дойда при теб.
— Не ви е позволено своеволно да боравите с хронографа! — Скара се адептът и вдигна слушалката. — Незабавно ще осведомя чичо ви, че погазвате правилата.
Видях само как набра някакъв номер, после потънах във водовъртеж от рубиненочервена светлина.
Приземих се в абсолютна тъмница и опипом се запридвижвах към мястото, където предполагах, че е ключът за лампата.
— Остави на мен — чух да казва Гидиън, който безшумно се беше приземил зад мен.
Две секунди по-късно крушката на тавана светна.
— Ама че бързо стана — измърморих.
— О, Гуени — въздъхна той нежно и се обърна към мен. — Толкова съжалявам! — След като нито се помръднах, нито му отговорих, само с две дълги крачки се озова до мен и ме прегърна. Придърпа главата ми върху рамото си, постави брадичката си върху косата ми и прошепна: — Всичко ще се оправи. Обещавам ти. Всичко пак ще бъде наред.