Въздухът посиня от ругатните на Тиа, докато Бен прекрачваше прага, за да излезе от стаята.
Когато той излезе, тя се спусна първо към единия прозорец, после към другия. Разбира се, капаците бяха плътно затворени и несъмнено силата й не стигаше, за да ги размърда. После опита вратата, раздрусвайки няколко пъти ключалката, преди да разбере, че няма откъде да избяга. Въздъхна унило и се отправи полека към леглото и го огледа замечтано, преди да дръпне одеялото и възглавницата и да ги хвърли на пода. После, твърдо решила, се просна на коравия под и се зави с одеялото. Проклета да бъде, ако се отдаде на разкоша, който беше толкова мимолетен. Утре или щеше да се върне на улицата и да спи където завърне, или в затвора и щеше да спи на някоя твърд сламеник.
Бен тръгна полека към бърлогата, която предпочиташе пред официалната приемна. Наля си щедра доза бренди, отпусна се в тапицираното с кожа кресло и полека отпи от кехлибарената течност. Хубаво. Прекалено хубаво, придаваше му смелост да се заеме с проблемите, които се бяха увеличили за невероятно кратко време.
При толкова благосклонни жени в Лондон защо беше избрал да се забавлява точно с Карълайн Батърсби, залита се той отново и отново. Какво да прави с неприятностите, които му се бяха стоварили на главата? Къде, по дяволите, да намери съпруга за една седмица? Не истинска съпруга, пази боже, а такава, която ще се съгласи да играе тази роля, докато му е необходимо. Защо му трябваше да си измисля, че има съпруга, когато тази лъжа беше обречена от самото начало? Защото само брак би задоволил Батърсби и дъщеря му, отговори си сам.
След като глътна брендито, Бен си наля друго, после още едно, но проблемите му не изчезнаха. Не само двамата Батърсби го тормозеха; присъствието на онази малка свадливка, която спеше горе в стаята му, прибавяше ново измерение към неговата дилема. Със сигурност не искаше да се нагърбва с отговорността да превъзпитава Тиа, не беше чувал някой да се е заемал с такава монументална задача. Само да можеше да я накара да разкрие миналото си. Бен не се съмняваше, че тя крие нещо от него, нещо, което би помогнало да се разгадае мистерията на миналото й. Беше успяла да го заблуди, че е мърляво улично хлапе, и може би наистина беше, но очевидно не винаги е била дрипава джебчийка. Тиа беше загадка, с каквато Бен не беше сигурен, че иска да се захваща.
Но за негово огромно съжаление тя му въздействаше по странни начини. В един миг му се искаше да я разтърси така, че зъбите й да затракат, а в следващия… По дяволите! Какво си мислеше той? Тиа беше улично дете. Господ знае какво е била принудена да прави или с какви гнусни неща е заразена. И божичко, колко красива беше! Изглеждаше като ангел с тези копринени руси къдрици, виещи се около лицето и главата й като ореол. А в тялото й със сигурност нямаше нищо детско. То беше меко и женствено, закръглено точно където трябва. Беше изцяло жена — и може би свикнала да използва това невероятно тяло, за да преживява. Разтърсвайки глава, за да я освободи от смущаващите го мисли, Бен се изправи неуверено. Точно тогава часовникът в преддверието удари два часа и той се стресна, че е станало толкова късно — или рано, в зависимост от гледната точка. Тъй като проблемите му не изглеждаха по-близо до разрешението си, отколкото преди няколко часа, Бен реши да си легне. Обикновено нещата му изглеждаха по-ясни след едно добро наспиване.
Той се качи полека по стълбите, благодарен за лампата, която светеше на площадката, за да направлява стъпките му. Когато стигна до стаята си, спря пред вратата и се вслуша, за да разбере дали Тиа още е будна. Не чу нищо. Реши да си легне в стаята за гости, но някакъв извратен демон го накара да пъхне ключа в ключалката и да отвори вратата. Лампата на нощната масичка светеше приглушено и една инспекция на леглото го накара да констатира, че е празно. Бен погледна към прозореца. Забеляза, че капаците са плътно затворени, и се запита дали тази палавница не се е изпарила във въздуха. Или е била плод на неговото въображение, създаден в момент на лудост?
Той влезе в стаята; според него Тиа беше толкова дребна, че лесно Можеше да се е скрила между завивките. Беше пристъпил на десетина крачки навътре, когато се спъна в някакво препятствие на пода. Изруга полугласно, погледна надолу и с изненада откри Тиа просната в краката му. Какво пък е намислила сега? Спеше дълбоко, ярката й коса беше разпиляна около нея като блестяща мантия. Спускаше се над голите й рамене и покриваше едната оголена гърда, подаваща се изпод одеялото. Спеше, подложила ръце под бузата си, същинско дете, а лицето й беше безоблачно и ангелско. Но Бен знаеше, че тя не е нито дете, нито ангел. Беше зряла жена, чиито щедри извивки изпъкваха с крещяща сексуалност под тънкото одеяло.