Тя погледна през прозореца и видя мрачната светлина на здрачаването. Цял ден ли беше спала? Къде бяха всички? Добре ли беше Моли, след като едва не се беше удавила? Къде беше Бен? Като че ли в отговор на нейния въпрос вратата се отвори и Бен влезе в стаята, носейки лампа.
— Будна си. — Гласът му трепереше от облекчение. Кейси му беше казала, че Тиа ще се събуди, щом тялото й си отпочине достатъчно, но той още се тревожеше за нея. — Как се чувстваш?
— Все едно, че ме е влачил кон.
— Цялата си посинена, скъпа, съмнявам се дали има по тебе място, което да не е натъртено, но си жива и това е важното.
— Благодаря ти, че ме спаси.
Бен изпръхтя подигравателно.
Не съм. Пак успя да се спасиш сама. Ти си едно изобретателно малко момиче и благодаря на бога за смелостта и решителността ти. Ако не беше посегнала към онова дърво, реката щеше да те отнесе.
— Нямаше да мога да вися дълго на дървото без твоята помощ — каза Тиа. — И ти спаси Моли. Как е тя? Оправи ли се?
— Още няколко минути във водата щяха да бъдат фатални за детето — разкри Бен, — но благодарение на твоята смелост тя е жива и ще се възстанови напълно. Какво те накара да скочиш в реката? Това можеше да означава смъртта ти.
— Аз… знам — изрече Тиа, въздъхвайки на пресекулки. — Но не можех просто да стоя и да гледам, без да правя нищо. Нямаше никого наблизо, аз трябваше да я спася. Направих това, което трябваше.
— Направи това, което малцина други биха се опитали, и те обичам все повече заради това. Но ако беше загинала, не знам дали бих могъл да живея без тебе. По дяволите, Тиа, обичам те!
Тя се втренчи в него, сякаш го виждаше за първи път. Лицето му беше бяло под загара, би се заклела, че вижда около очите му бръчици, каквито нямаше преди. Изтощението му беше очевидно, но онова, което наистина издаваше силата на чувствата му, беше изражението в сивите му очи. Сурово страдание, ужасно безпокойство, нежност, и…и, да, любов. Любовта беше там, за да я види цял свят, и тя вече не съмняваше в нея.
— Бен…
— Не, скъпа, каквото и да имаш да ми кажеш, може да почака. Имаш нужда от почивка, а аз трябва да се върна при реката. Скоро всичко ще свърши и тогава ще имаме цял живот само за нас двамата.
Той я целуна нежно по устата и излезе.
— Внимавай!
Бен се обърна и й прати смущаващата си усмивка.
— Не се безпокои за мене, скъпа, сигурен съм, че ако закъсам, ще ме спасиш. И се отдалечи.
Тиа се усмихна потайно, докато наблюдаваше как Бен излиза от стаята й. Предположи, че би могла да почака малко, преди да му каже за детето, но така, както се чувстваше сега, й се щеше да го изкрещи на целия свят. Като си помислеше за бебето, което растеше в нея, тя се сети за малката Моли и внезапно реши, че трябва лично да се увери, че детето е добре. Не мислеше, че Бен ще я излъже… освен ако не е смятал, че е по-добре да не узнава истината точно сега.
Ставането от леглото беше най-трудното, което Тиа беше правила от много време насам. Скачането в развилнялата се река беше лесно; изправянето с натъртените кости изискваше много повече смелост и решителност. Боляха я места, които дори не знаеше, че съществуват. Измъкна се от леглото, стигна до вратата, отвори я и излезе в коридора. Под вратата на Кейт светеше и тя полека тръгна към светлината. Отвори вратата и видя Кейт надвесена над Моли, която лежеше бледа и отпусната на леглото. Сърцераздирателен вик се изтръгна от устните на Тиа.
Кейт се обърна, видя Тиа и се усмихна приветствено.
— Моли е много добре, Тиа, благодарение на тебе. Ние с Робин няма да можем да ти се отблагодарим както трябва.
— Изглежда толкова… толкова безпомощна — изрече тихо Тиа.
— Изтощена е, и ти си. Защо не си в леглото?
— Трябваше лично да се уверя, че Моли е добре.
— Ти си най-храбрата жена, която познавам.
— Всеки щеше да направи това, което аз направих.
— Не, не всеки, само ти. Бен е много щастлив, че те има. Някой ден, когато имате собствено дете, ще разберете колко ценно е това малко същество за вас.
— По-скоро, отколкото си мислиш — изрече меко Тиа. Наведе се, за да отмести косата от челото на Моли, и не усети объркания поглед на Кейт.
— Тиа! Да не си… да не би вие с Бен…
Тиа се усмихна.
— Да, аз нося детето му. Наскоро разбрах.
— Боже господи — изрече зашеметена Кейт. — Знаела си, че си бременна, и въпреки това скочи в реката? Ами ако… ако… сигурна ли си, че си добре? Нищо ли не те боли, няма ли… кървене?