— С изключение на ударените места, драскотините и схващането съм добре. Тялото ме боли, но това е естествено. Не мисля, че съм навредила сериозно на детето си.
— Бен знае ли?
— Нямах възможност да му го кажа. Аз… дори не съм му казала, че ще се омъжа за него.
Кейт се засмя възхитено.
— Така му се пада. Години наред се подиграваше на Деър и Робин, че са се заробили със съпруга, и се заклеваше, че ще си остане ерген. Но не мислиш ли, че е време да го избавиш от нещастието му? Знам, че иска да се ожени за тебе, и отдавна щеше да го направи, ако се беше съгласила. Той те обича, Тиа.
— Знам. Предполагам, че винаги съм знаела. И аз го обичам. Винаги съм искала един ден да се омъжа за него. Детето само ускори нещата.
Точно тогава Моли се размърда и отвори очи. Видя Тиа и протегна ръце. Тиа извика и прегърна момиченцето. В този миг тя разбра, че беше постъпила точно както трябва, дори ако това беше струвало живота на нероденото й дете. Тогава Моли изведнъж се отпусна в ръцете й. Обезпокоена, тя погледна към Кейт, която каза, че детето пак е заспало. Успокоена, Тиа се обърна, за да излезе, но спря, когато Кейт се прегъна на две и извика от очевидна болка.
— Кейт, какво има? Детето ли е?
Очите на Кейт се преместиха към краката й, където се беше образувала локва. Лицето й беше пепеляво, устните стиснати. Тя само кимна.
— Ще извикам Кейси.
— Робин — изрече задъхано Кейт, докосвайки я по ръката. — Искам Робин. Той беше с мене когато се роди Моли, и обеща, че ще бъде тук, когато това дете се роди.
Очите на Тиа се разшириха Тя знаеше как се чувства Кейт. Когато нейното време дойдеше, и тя искаше Бен да бъде при нея.
— Веднага ще пратя да го повикат. Детето няма да се роди скоро, а фермата на Деър не е далече.
— Благодаря ти, Тиа, благодаря ти за всичко.
20
Както се оказа, не стана нужда да пращат някого за Робин. Робин и Деър нахлуха през предната врата, докато Кейси и Тиа обсъждаха как да ги повикат.
— Опасността мина — възкликна ликуващо Деър, докато изкачваше тичешком стълбите. — Къде са всички? Реката преля, но торбите с пясък издържаха.
Кейси и Тиа се появиха на най-горното стъпало.
— Наистина ли свърши? — запита Кейси, прегръщайки Деър. — Ами къщата и посевите?
Къщата е под шест инча вода, горе-долу като имението Пенрод, но щетите са минимално. Колкото до посевите, онези до реката са изгубени, но по-далечните ниви не пострадаха. Животните бяха отведени на по-високо още преди дни и повечето са добре.
— Слава богу.
Благодарната въздишка на Кейси бе сподавена в рамото на Деър, когато той обви мощните си ръце около нея и я прегърна здраво. Скоро трите им деца дойдоха с гръмки викове, за да приветстват баща си, и за няколко минути в къщата стана истинска лудница, докато Робин и Тиа ги наблюдаваха развеселено.
Внезапно Робин се намръщи и запита:
— Къде са Кейт и Моли?
Кейси и Тиа размениха погледи, от които кръвта на Робин се смръзна.
— Какво има? Нещо случило ли се е? По дяволите, някой ще ми каже ли какво става!
Кейси докосна успокоително ръката на Робин.
— Кейт ражда, Робин. Тъкмо щяхме да пратим някого да те доведе, когато пристигнахте с Деър.
Облекчение се разля из тялото му.
— Някой отиде ли да доведе доктора?
— Съмнявам се, че ще пристигне навреме — каза Деър, както винаги практичен. — Калта е до колене и вероятно пътищата са непроходими.
— Ще направя всичко, което ми е по силите, Робин — увери го Кейси. — Родила съм три деца, в края на краищата, а Кейт е силна жена. Не смятаме, че ще има усложнения.
— Очаквахме детето едва след няколко седмици — изрече обезпокоен Робин. — Разбира се, знам, че ще направиш най-доброто за Кейт, но не мога да не си спомня колко се измъчи, когато роди Моли.
Деър сподави една усмивка.
— Ако си спомням правилно, ти се закле никога повече да не подлагаш Кейт на това.
Робин се изчерви и призна:
— Така и правех, но Кейт имаше други идеи. Обикновено става каквото тя пожелае.
— Иди при нея, Робин, сега тя има нужда от тебе — подкани го Кейси.
Преди Робин да мине край тях, за да иде при Кейт, Бен влезе в къщата, изненадан да види, че Робин и Деър са пристигнали пред него. Когато реката преля, той ги очакваше да дойдат в имението Пенрод, за да се видят със семействата си, но те бяха дошли толкова бързо, че той се уплаши да не би да се е случило нещо.
— Деър, Робин, какво има? Реката преля, дъждът спря, торбите с пясък задържаха по-голямата част от водата далече от нивите. Как е положението при тебе, Деър?