— Идваш ли, братче? Тиа не може да ти устои.
Усмихвайки се плахо, Бен я пусна, целуна я бързо и хукна към брат си.
Няколко часа по-късно Кейт още не беше родила. Бен и Деър седяха на масата, пиеха силен чай и се вслушваха в стоновете й, които се носеха от далечния край на коридора. И двамата бяха ужасно уморени, но осъзнаваха, че не могат да разберат страданията на Кейт. Тиа приспиваше децата, а Робин не се беше отделил от съпругата си още откакто беше започнало изпитанието й. Кейси действаше като акушерка и се приготвяше за раждането. Бяха пратили да повикат доктор Проктър, но не се знаеше дали ще успее да пристигне навреме.
— По дяволите, винаги ли става така? — запита Бен, прокарвайки дългите си пръсти през тъмната си коса.
— Напомняш ми на Робин, когато се роди Моли — забеляза сухо Деър. — Закле се, че никога повече няма да кара Кейт да минава през такова изпитание.
— И какво стана?
Бен не беше просто любопитен, а се интересуваше наистина, защото предполагаше, че някой ден двамата с Тиа ще имат свои деца.
— Подозирам, че Кейт има да каже нещо относно решението. Точно като Кейси, и тя сигурно е решила, че едно дете не е достатъчно. Й Кейт, и Кейси са силни жени, решават самостоятелно, подозирам, че и с Тиа е така. Имахме голям късмет с жените си, братче.
Точно тогава още един мъчителен стон долетя откъм затворената врата и Бен стовари юмрук по масата, вземайки внезапно решение.
— Няма да подлагам Тиа на такова нещо. Нямам нужда от деца, за да бъда щастлив. Всичко, от което имам нужна, е Тиа.
Извънредно развеселен, Деър се подсмихна.
— Повечето мъже искат поне едно дете. Това е свързано с мъжкото его и схващането, че да създадеш човек, подобен на тебе, засилва мъжествеността.
— Дяволите да я вземат мъжествеността! Нямам нужда от дете, за да я потвърждава. Не искам деца заради каквото и да било. Тиа е всичко, от което се нуждая, за да бъда щастлив.
Деър познаваше брат си достатъчно добре, за да разбере, че тези думи са породени от изтощението, от страха, че може да загуби Тиа, и защото чуваше стенанията на раждащата Кейт. Заподозря, че Тиа ще промени решението му, щом се оженят. Жените си имаха начини да накарат мъжете да правят каквото пожелаят. Но Тиа, която спря пред вратата навреме, за да чуе последното избухване на Бен, мислеше само за детето, което растеше в корема й, и за яростните думи на Бен против бащинството. Искаше да избяга и да се уедини в стаята си, където можеше да размисли над своя избор сега, когато беше чула стряскащото мнение на Бен за децата. Но, от друга страна, тя си спомни защо е слязла, изправи тесните си рамене и влезе в стаята.
Деър я видя пръв и скочи.
— Кейт добре ли е?
Тиа се усмихна слабо.
— Добре е. Дойдох само да ви кажа, че много скоро ще роди.
В същото време един заглушен вик се разнесе по коридора и достигна до ушите им. Тримата се втурнаха към вратата и се заслушаха. Викът беше последван от удивително силен плач и по лицата им се изписаха усмивки, Робин изскочи от стаята на Кейт с уморено, но лъчезарно лице.
— Имам син! Едър и здрав, цял бащичко. — Гърдите му като че ли се издуха пред очите им. — Кейт се справи чудесно.
После той се обърна и хукна обратно към стаята на Кейт.
— Слава богу — каза Деър с очевидно облекчение. — Сега, когато всичко е наред, вече ще си легна. Не знам откога не съм бил толкова изтощен.
— Дяволски добра идея — съгласи се Бен, хвана Тиа през кръста и я побутна към спалнята им.
Тиа тръгна нерешително. Думите на Бен за децата още отекваха кухо в ушите й. Защо не можеше и той да се радва като нея на бременността й?
— Най-после — каза той, след като вратата се затвори зад тях. — Мисля, че страдах достатъчно заедно с Кейт. Не искам да те излагам на такова изпитание.
Тиа не каза нищо, когато Бен започна да съблича влажните си дрехи.
— Мокър съм до кости, скъпа, ще ми изсушиш ли гърба? — запита той.
Подаде й кърпата, която лежеше наблизо, и се обърна с гръб към нея. Тиа взе кърпата и започна енергично да търка твърдите повърхности на раменете и горната част на тялото му. Той се обърна изведнъж с лице към нея. Тя покорно започна да търка мускулестите му гърди, покрити с тъмни, къдрави косъмчета. Той изглеждаше як, слаб и жилест. Очите й се впиха в издълженото му, стройно тяло. Виждаше бронзова статуя, силен и мощен мъж, когото обичаше независимо от всичко.
— Когато ме погледнеш така, Тиа, ми се дощява да те метна на леглото и да те любя буреносно.