— Какво мисли Тиа по този въпрос?
— Тя иска това, което и аз.
— Питал ли си я?
— Разбира се. — Той се замисли. — Е, не точно. Но й казах какво мисля по въпроса.
Робин изпъшка.
— Проклет глупак! Нищо ли не си научил от мене и Деър?
— За какво, по дяволите, ми говориш?
— Много късно е да вземаш решения за деца.
— Как така да е много късно? Вече използвам предпазни мерки и… — Той млъкна внезапно. Объркано изражение се появи на лицето му и той притихна. — Господи! Да не би да искаш да ми кажеш, че Тиа е… че носи моето дете?
Робин кимна мъдро.
— Тя нищо ли не ти е казала?
— Нищо. И до известна степен не я обвинявам, не и след като казах, че не искам деца. Защо последен разбирам? Аз, бащата! Предполагам, всички вече знаят, че ще ставам баща — добави той огорчено.
— Не всички. Тиа е казала на Кейт, а тя решила, че няма нищо нередно да ми каже. И двамата естествено предположихме, че Тиа вече ти е казала. За бога, Бен, ако причиниш на това чудесно момиче някакви неприятности заради това, ще те пребия. Да имаш деца е естествената кулминация на любовта и една от най-големите радости в живота. Само егоистичните глупаци не искат деца.
Когато Бен видя, че Робин няма да престане, го прекъсна:
— Не че не бих искал деца от Тиа, но се страхувам, че тя не е достатъчно силна, за да ги роди. Ще умра, ако я загубя при раждане. Тя е толкова дребничка, а аз съм едър. Ами ако…
— Твърде късно е за предположения или упреци, Бен. Природата си има начин да се погрижи за нещата. Ако бях на твое място, щях да намеря Тиа и да изясня нещата с нея.
— Прав си, приятел — съгласи се Бен, все още зашеметен от вестта, че ще стане баща.
Би трябвало да извие прелестното вратле на Тиа, че беше казала на всички освен на него за бременността си. Тогава една ужасна мисъл го накара да изпъшка. Тя беше скочила в реката, знаейки, че носи дете!
Тиа погледна през прозореца може би за стотен път. Напоследък много малко се виждаше с Бен, а когато той идваше нощем при нея, се любеха до припадък и той веднага заспиваше. Винаги излизаше рано на следващата сутрин, преди тя да се събуди. Належащият проблем, който я преследваше, още не беше разрешен, но тя не можеше повече да чака. Когато се върнеше тази вечер, възнамеряваше да му каже, че е бременна. Ако той кажеше, че не иска деца, тя щеше да замине. Деймиън й беше оставил наследство и нямаше нужда от поддръжката на Бен.
Имаше нужда от любовта му.
Тогава го видя да влиза в двора и мислите й се разпиляха.
Бен прибра коня си в конюшнята и побърза към къщата. Лицето му беше строго, изражението му решително. Тиа го чакаше на вратата.
— Бен.
— Тиа.
Проговориха едновременно. Бен се вгледа в лицето й, преди погледът му да се плъзне надолу по тялото й, като се спря за миг на леката издутина на корема й. Защо не го беше забелязал досега? И гърдите й. Беше забелязал наскоро, че са по-закръглени. Накани се да отвори уста, но видя прислужниците, които правеха нещо наблизо, и размисли. Хващайки я за ръка, я поведе към стълбите.
— Бен, какво има? Къде ме водиш?
— Трябва да поговорим насаме.
Когато влязоха в тяхната стая, той затръшна вратата и се обърна, за да я изгледа строго. Горчивина се събра в устата й. Разбрал ли е? Сърди ли се? Лицето му беше като от гранит. Очите му се спуснаха към корема й.
— Защо не ми каза? — Срещна погледа й. Неумолимо вдигна вежда. — Смяташе ли изобщо да ми кажеш?
— Ти не искаш деца — възкликна Тиа. — Така ми каза.
Той изстена. Бурни, безумни чувства се носеха в главата му. Да не иска деца от нея? Какъв невероятен идиот трябва да е бил.
— Мислех за тебе, когато го казах. Не исках да страдаш като Кейт или да умреш като някои други жени. Може би съм бил егоист да те искам само за себе си, но не е защото не обичам деца. Виж се, толкова си дребничка, че ще се мъчиш ужасно, ако родиш дете от мене.
— Няма как да го знаеш — изрече Тиа, виждайки нещата по-ясно. — Освен това, вече е късно. Детето ти ще се роди след шест и половина месеца.
— Трябваше да взема предпазни мерки още от самото начало — заоплаква се Бен, представяйки си всички ужасни неща, които биха могли да се случат на Тиа по време на раждането. — Защо чака толкова време, за да ми кажеш? Какво щеше да правиш, ако те бях отхвърлил, защото си бременна?
Тиа сведе глава. Думите й бяха толкова тихи, че Бен трябваше да се наведе, за да ги чуе.
— Щях да замина и да отгледам детето си без тебе. — Вдигна глава и го погледна право в очите. — Още мога да го направя.