Тиа стоеше на най-горното стъпало, положила треперещата си ръка на ръката на Деър. Той изглеждаше толкова красив, помисли тя, усмихвайки се на бъдещия си девер. Така мрачен, мистериозен, тих и надежден. И толкова приличащ на Бен.
— Готова ли си, Тиа?
Тя си пое дъх на пресекулки.
— Отдавна съм готова.
Деър се усмихна, потупа малката й ръка, стиснала неговата, и тръгна надолу по стъпалата. Стигнаха най-долното стъпало и спряха пред вратата на приемната. Всички глави се обърнаха към тях и краката на Тиа се разтрепериха. Деър усети нервността й и прошепна поощрително:
— Това са наши приятели. Бен гледа към тебе, усмихни се.
В мига, когато видя Тиа застанала на вратата заедно с брат му, всякакви съмнения относно брака излетяха от главата на Бен. Това беше жената, която обичаше, жената, с която искаше да прекара остатъка от живота си. Най-красивата жена, която някога беше виждал. Тя го погледна и освети стаята с лъчистата си усмивка. Обградени с дълги, гъсти мигли, очите й приличаха на екзотични скъпоценности на фона на сметанено бялата й кожа. Внезапно всички други в стаята престанаха да съществуват, когато тя тръгна полека към него.
— Господи, тя е невероятна — прошепна благоговейно Бен. Изглеждаше като видение на съблазнителна невинност в бежовата дантела, докато се носеше леко над застлания с килими под. Слънчевата светлина, струяща през прозорците, я обкръжаваше с контрастиращ ореол на чистота и красота. Бен беше пленен, очарован, увлечен наново от жената, която щеше да направи своя съпруга.
Тогава Деър положи малките, ледени пръсти на Тиа в голямата, загоряла ръка на Бен и се скри някъде. Остатъкът от кратката церемония мина като в мъгла. Бен предположи, че е отговорил както трябва и когато трябва, както и Тиа, защото скоро свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга и му даде позволение да целуне булката. Не му беше трудно да разбере какво се очаква от него, защото привлече Тиа в прегръдките си и я целуна с такъв ентусиазъм, че гостите заръкопляскаха. Засрамен, той прекъсна целувката, но отказа да пусне тънката талия на Тиа, докато гостите се тълпяха наоколо и им честитяха от сърце.
Приемът като че ли нямаше край. Всички се забавляваха толкова добре, че никой не изглеждаше склонен да си тръгне. Церемонията се беше състояла по обед и към седем часа Бен вече нямаше търпение да остане насаме с невестата си. Беше казал да занесат в спалнята им бутилка вино и лека вечеря, след като всички си отидат. Робин и Кейт с децата смятаха да придружат Деър и Кейси и да прекарат няколко дни у тях, преди да се върнат в собствената си процъфтяваща ферма в Батхърст. По време на продължителния им престой в Парамата присъдата на Големия Джон беше отменена и двамата с Лизи бяха изразили желанието си да се оженят в Батхърст, където смятаха да се установят.
— Повече не издържам, скъпа — каза Бен, докато отвеждаше Тиа към един усамотен ъгъл в стаята. — Искам да останем насаме.
— И аз искам да остана сама с тебе, но не можем да изоставим гостите.
— Да се обзаложим ли? Хайде.
Той я хвана за ръката и я дръпна през тълпата право към стълбите.
— Толкова скоро ли ни изоставяш, братче?
В гласа на Деър се долавяше едва потискан смях.
— По дяволите! — изсъска Бен под нос.
Деър умееше да привлече вниманието към тях. Заставяйки се да се усмихне, той се обърна към гостите:
— Моля, чувствайте се като у дома си. Ние със съпругата ми ще се оттеглим.
— Бен! — изпъшка Тиа и лицето й пламна. — Какво ще си помислят?
— Ще си помислят, че нямам търпение да остана насаме със съпругата си, и няма да сгрешат. Искам те сега, гола, в ръцете ми, в леглото ми.
Последните му думи бяха само за нейните уши, но не бе трудно да се отгатне значението им, защото пламналото лице на Тиа безмълвно свидетелстваше за нетърпеливата му страст.
— Лека нощ, братче — каза Деър, вдигайки чашата си към тях. — Погрижи се за прелестната си съпруга, аз ще се погрижа за гостите ти.
Посред смях и добродушни закачки Бен и Тиа избягаха на горния етаж в уединението на стаята си. Лицето на Тиа все още пламтеше, когато Бен затвори и заключи вратата.
— Не им вярвам — каза той, подпирайки един стол под дръжката на вратата. — Деър и Робин имат доста превратно чувство за хумор.
— Това беше ужасно грубо — изрече Тиа и се изчерви.
Не знаеше как да действа като съпруга, усещането още беше твърде ново. Бен се ухили.
— Пада им се, защото не си тръгнаха, когато трябваше. Остави ги, скъпа и се съсредоточи върху съпруга си. Сега за първи път ще се любя със собствена съпруга.
— Бен! — изпъшка Тиа ужасена. — Непоносим си!