Беше въплъщение на невинността и ранимата женственост.
Беше мръсно улично изчадие, което щеше да му открадне парите и после щеше да му се присмива заедно с другите джебчии.
Беше наслада за сетивата.
Беше опровержение на правилата на обществото.
Беше… По дяволите! Защо не се беше сетил по-рано? Сивите очи на Бен блеснаха от смях. Ако успееше да го направи, щеше да разреши всичките си проблеми. Само трябваше да убеди Тиа. И нямаше да му бъде особено трудно, щом й представеше алтернативите.
За съжаление, не беше взел предвид упоритата природа на Тиа или обидчивостта й.
— Какво! Мозъкът ти е слязъл в задника! Искаш да се правя на твоя жена?
Бен беше събудил Тиа и й беше представил предложението си още преди да се е разсънила както трябва. Думите му я зашеметиха като плисване със студена вода.
— Няма да трае много — започна да я увещава той. — Само колкото Батърсби да повярват и да ми се махнат от главата. Никога не съм имал намерение да се женя, още по-малко пък за Карълайн Батърсби.
— Пада ти се, разгонен пръч такъв — нападна го Тиа. — Точно това заслужаваш. Колко невинни девици си съблазнил в Лондон? Да не споменаваме онези в Австралия, където и да е това.
— Карълайн не беше невинна — протестира Бен. — Нито пък аз имам навик да лягам с девици. Има достатъчно благосклонни жени в Лондон и по света, за да съблазнявам непорочни девици.
Тиа се втренчи невярващо в него. Беше прекалено, порочно красив, за да не привлича всякакви жени, и девици, и други, и това я накара още повече да се противи на плановете му. Съмняваше се, че някой още я помни след толкова много време, но все пак имаше такава вероятност…
— Намери си някоя друга да ти свърши мръсната работа. Няма да се правя на твоя жена, дори за всичкото злато в Англия.
— Дори и заради свободата си? — запита многозначително Бен.
— Да не би да искаш да кажеш, че ще ме освободиш, след като убедиш тази Карълайн и баща й, че съм ти жена?
— Точно така — отвърна мило Бен. — И ще ти платя добре заради безпокойството. Имам една седмица да представя фалшива съпруга. Иначе ще ме натоварят с истинска.
— Толкова ли е лошо? — запита тя, присвила подозрително очи. — Не си от тия, дето предпочитат момчета, нали?
Макар че технически беше още невинна, беше виждала и чувала какво ли не. Улицата беше жесток учител.
— Дяволите да го вземат вулгарния ти език! Не, не харесвам момчета, не така, както намекваш, във всеки случай. Жените ме смятат за дяволски добър любовник, но нямам нужда от съпруга. Изобщо не смятам да се женя.
— Щом жените те намират толкова неустоим, защо не помолиш някоя по-подходяща да се представя за твоя съпруга? — предложи Тиа.
— Ако познавах някоя, вече щях да съм я помолил — възрази ядосано Бен. — Истината е, че всичките ми познати са от висшето общество и са добре известни в града. А проститутките, които биха се съгласили, не са подходящи.
— Значи аз съм подходяща?
Тиа се размърда неспокойно под погледа, който Бен й хвърли изпод тежките си клепачи. Острите му сиви очи я огледаха от глава до пети, оценявайки, измервайки, пресмятайки възможността да я представи като своя съпруга.
— Смятам, че ставаш. Достатъчно си умна. — Тиа изфуча сърдито. — И достатъчно красива. Имам цяла седмица да те излъскам и да те науча как да се държиш като дама; ще се справиш много добре. Трябва да помниш, че ще говориш само когато те заговорят, ще се усмихваш мило, ще премигваш начесто с тия дълги мигли и ще се правиш на празноглавка. Ще те науча на всичко, което трябва да знаеш за Австралия и за мене.
— А ако откажа? — предизвика го тя.
— Тогава ще те предам незабавно на властите. Както виждам нещата, имаш две възможности. Или се съгласяваш с моето предложение, или гниеш в затвора. Кое от двете, Тиа?
3
Боязън обзе Тиа, докато се взираше в Бен. Той очевидно беше напълно способен да изпълни заканите си. Мъж като него не би се поколебал да тикне някоя жена зад решетките. Можеше ли да му вярва, че ще удържи на думата си, ако тя изпълни желанията му?
— Е, чакам отговор — каза Бен със самодоволна увереност. Беше по-силният и го знаеше. Тиа не би посмяла да го предизвика.