Но грешеше.
— Върви по дяволите! По-скоро ще ида в затвора, отколкото да се правя, че съм ти съпруга.
— Какво? Каква жена си ти, че предпочиташ затвор пред няколко седмици преструване на някаква, каквато не си? Знаеш ли какво е затвор? Известни ли са ти ужасните неща, които се случват с жените на такива места?
Тиа се изчерви и невероятните й очи помрачняха, когато се сети за потресаващите истории, които беше чувала за затвора
Нюгейт. Щеше да остарее и да умре в онези плесенясали подземия, без някога да е познала любов или удовлетворение. Това ли искаше от живота? Изправена пред страшната възможност никога повече да не види дневна светлина, тя намери, че предложението на Бен не изглежда чак толкова абсурдно, колкото когато й го изложи за първи път. Всъщност неговата алтернатива от минута на минута започваше да й изглежда все по-привлекателна.
— Разкажи ми още — полюбопитства тя. — Ако се съглася с този лекомислен план, колко време ще съм принудена да се представям като твоя съпруга? И какво точно ще означава това?
Бен се ухили нахално.
— Няма страшно, хлапе, ще бъде „брак“ само по име. Казах ти, вече си имам достатъчно неприятности с жени и не ми трябват повече. Стигат няколко седмици. Винаги мога да кажа, че Лондон не ти е харесал и си се върнала в провинцията при роднините си.
— И се заклеваш, че ще ме освободиш, след като убедя хората, че съм твоя съпруга?
— Винаги държа на думата си — изрече тържествено Бен. — Щом Батърсби и дъщеря му видят, че не могат да ме принудят да се оженя за Карълайн, заклевам, се че ще можеш да се върнеш при приятелчетата си и да продължиш престъпния си живот, без да ти се меся.
Умът на Тиа заработи яростно, докато осмисляше думите на Бен. Няколко седмици? Би ли могла толкова дълго време да издържи нахалното му присъствие и арогантните му обноски? Не за първи път в живота си тя виждаше мъжете като създания, които безсрамно използват жените. Макар да не познаваше достатъчно добре Бен Пенрод, за да го съди, той не й изгледаше по-различен от другите. Нима не кроеше заговор да се измъкне от брака и да заблуди евентуалния си тъст? Озадачаваше я обаче едно нещо. Бен можеше да бъде арогантен и властен, но не изглеждаше да е умишлено жесток.
— Защо толкова се противиш на брака? — запита внезапно Тиа. — Какво й има на Карълайн Батърсби?
— Нищо й няма. Тя е невероятна любовница. Но аз много отдавна съм решил да не се женя — обясни Бен небрежно. — Не съм толкова суетен, че да се чувствам задължен да създавам синове и дъщери по свой образ и подобие. Нито пък ми трябва наследник на името Пенрод. Брат ми Деър и съпругата му Кейси са се погрижили много добре в тази насока. Първо, Карълайн не беше невинна, а и аз няма да се оставя да ме оженят за жена, която не искам.
— Тя… красива ли е? — запита боязливо Тиа, а после едва не си прехапа езика, задето беше задала такъв личен въпрос.
Какво й влизаше в работата колко красива е онази жена? Но не можа да не прояви любопитство с какви жени спи Бен Пенрод.
Той се замисли, извиквайки в паметта си красивите черти на Карълайн. Мургава, екзотична, с тяло, щедро надарено точно където трябва; всеки мъж би бил щастлив да предяви претенции към нея. И беше добра в леглото — дяволски добра. Но беше лукава, коварна и умееше да манипулира — черти, които Бен най-много ненавиждаше у жените. Той отдавна беше решил, че никоя жена не може да се мери с Кейси О’Кейн Пенрод или Кейт Маккензи Флечър. Освен това, ергенският живот му харесваше. На света имаше много жени, които още не беше изпробвал, а доста много от тях нямаха нищо против да задоволят неговата чувствена природа.
— Предполагам, че Карълайн би могла да се нарече красива — изрече той накрая. — Но работата не е в това. Ти още не си ми отговорила на въпроса.
— Имам ли избор? — изфуча гневно Тиа.
— Нямаш, доколкото виждам.
Самодоволният му отговор я накара да се наежи възмутено.
— Винаги ли си такова арогантно копеле?
— А ти винаги ли използваш уличен език?
Беше спечелил и го разбра.
— Какво трябва да правя?
— Можеш да започнеш, като свикнеш с името ми. Ние сме близки, не помниш ли? И се опитай да не минаваш на уличен език. Това е неприемливо.
Изражението на Тиа стана буреносно.
— Много добре… Бен — наблегна тя с горчивина. — Ще убедя Карълайн, че сме съпрузи, но след това очаквам да удържиш обещанието си. И да си струва времето ми — добави тя нахално.
— Ама и ти си едно користно момиченце, а? — измърмори Бен под носа си. — Ще ти платя добре за малката ти преструвка. Само се надявам да си добра актриса.
През следващата седмица Тиа непрекъснато си пожелаваше да не беше се съгласявала с абсурдната схема на Бен да я представя като своя съпруга. Някои мъже биха направили какво ли не, за да избягат от брака, и Бен беше по-решен от всякога. Повикаха веднага шивачка в квартирата му и на следващия ден Тиа вече имаше две всекидневни рокли, направени по указанията на Бен, макар че тя се изненада, че той толкова добре познава дамската мода. След тях щеше да дойде цял гардероб преди събота, деня на соарето у Батърсби.