Всеки ден носеше нещо ново. Един път — бельо, друг път — нощници. След това дойде парадът на всекидневните рокли и — костюмите за разходка. Накрая пристигнаха две прелестни бални рокли, едната в синьозелено, за да се съчетава с цвета на очите и, а другата в чисто бяло, което я правеше да изглежда като ангел. Тиа беше поразена от щателността на Бен и от решимостта му да я превърне в онази съпруга, каквато хората очакваха да видят край богат овцевъд. Очевидно беше решил да не се обвързва с истинска съпруга. Макар че Тиа се наслаждаваше на дрехите, след като се беше обличала като момче през последните три години, тя се възмущаваше от държанието на Бен.
Всеки ден той я настаняваше да седне в кабинета му и набиваше разни факти в главата й, докато тя не реши, че горкият й мозък ще се пръсне.
— Никога няма да запомня всичко това — заоплаква се тя, когато Бен описваше Австралия. — Пък и не вярвам някоя страна да е такава, каквато ти я описваш.
— Вярно е, Тиа. Няма място в света както Австралия — изрече замислено Бен — Всичко, за което те моля, е да се опиташ да запомниш важни неща като климат, имена на градове и малко за флората и фауната…
— Това, за което ме молиш, е невъзможно — изрече тя намусено. — До преди три години дори не бях виждала Лондон.
Той я изгледа внимателно. Тя разбра ли какво беше издала току-що, запита се Бен. Беше признала, че не е родена в лондонските бордеи, че е живяла предимно в провинцията. Още от самото начало той беше усетил ореол на тайнственост около нея, но тя категорично беше отказала да разгласи дори минимални сведения за миналото си.
— Въпреки това, от тебе се очаква да знаеш нещо за страната. Сега внимавай, докато ти разказвам за семейството си. Имам брат Деър. Той и съпругата му Кейси имат три деца. Две момчета и едно момиче. Казват се Брендън, Луси и Джъстин. Баща ми се казва Рой. Отскоро е женен за Мод, една еманципантка.
— Какво е еманципантка? — запита Тиа.
— Осъдена, която е изтърпяла наказанието си — обясни търпеливо Бен.
Очите на Тиа се отвориха широко.
— Баща ти е женен за затворничка?
— И брат ми. Но Робин се ожени за англичанка, която беше пристигнала скоро преди това в Нов Южен Уелс.
— Робин? Това още един брат ли е?
— Не, но сме близки като братя. Той също е еманципант.
— По дяволите! В Австралия всички ли са затворници?
— Внимавай как говориш, Тиа — предупреди я остро Бен. — Не, не всички са затворници. Семейство Пенрод не са. И има много имигранти и курантисти.
Тиа отвори уста, за да зададе следващия си въпрос, но Бен я изпревари.
— Курантистите са деца на бивши затворници. Стана ли ти ясно?
Тия кимна полека, главата и вече се задръстваше от късчетата информация, които беше сигурна, че няма да запомни. Освен това, Бен я плашеше твърде много, за да й позволи да се съсредоточи за повече време. Хипнотичните му сиви очи бяха безпощадни, пронизителни, неуловими. Тя го усещаше като мъж, привлекателен мъж, чийто пронизителен поглед притежаваше способността да превръща вътрешностите й в желе. Никога не беше мислила романтично за мъжете, но ако той не беше такъв арогантен женкар, вероятно би могла да бъде убедена да го види в друга светлина.
Гласът му ехтеше монотонно, обяснявайки й разликите в пейзажа между Англия и Австралия. Но той не внимаваше в думите си, а в устните на Тиа. Те бяха пълни, червени и леко разтворени, докато тя се вслушваше напрегнато в думите му. Бен едва не загуби нишката на мисълта си, когато крайчецът на езика се показа между зъбите й, за да навлажни устните. Почти усети вкуса на сладката влага, която блесна по тях. Погледът му нерешително се вдигна към очите й, отново омаян от невероятния им блясък, като на същински скъпоценни камъни. Как можа да я помисли за дете, запита се той в мълчалива възхита. Каква тайна криеше тя? Дали не беше и проститутка освен джебчийка?
— Стига Бен! — извика внезапно Тиа, запушвайки уши с дланите си.. — Не мога да запомня толкова много наведнъж.
На Бен му трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че Тиа е проговорила. Тя го интригуваше, предизвикваше го, караше го да иска да изучи всяка страна от сложната й личност. Каква беше? Вещица? Жертва? Блудница? Крадла? Толкова страшно ли минало имаше, че да не иска да си го припомня?