— Какво? Какво каза?
— Казах, че за днес чух достатъчно. Сега искам да се върна в стаята си.
В деня, когато се беше съгласила с предложението на Бен, тя беше получила стаята за гости в малката къща и се беше настанила в нея с удоволствие. Все още внимаваше с намеренията му относно нея, защото не вярваше на мъжете. Опитът й беше доказал, че на мъжете не може да се вярва, а Бен Пенрод не беше изключение. Не се ли държеше нечестно със семейство Батърсби, не прибягваше ли до измама, за да се спаси от брака? Макар че не беше предявявал някакви претенции към нея, тя още се смущаваше от присъствието му.
— Нямаш много време да научиш всичко, каквото трябва, за да заблудиш семейство Батърсби — настоя Бен, удивително не желаейки да й позволи да се оттегли.
Нещо у Тиа го интригуваше… може би мистерията, която я обкръжаваше. Нямаше й доверие.
Ето, призна си го. Не вярваше на Тиа. Тя изглеждаше като непокорна млада кобилка — сякаш щеше всеки момент да избяга, след като изпълни споразумението, но и сякаш би останала… Начинът, по който се взираше в него, го караше да се чувства неудобно. Нещо в очите й… да не би да се опитваше да го съблазни? Мисълта предизвика познат прилив на гореща кръв към слабините му. Курвенските й номера нямаше да му подействат, но той не можеше да не се пита какво ли би било да се зарови дълбоко в нея… невероятно дълбоко в тялото й. Беше толкова дребна, че се съмняваше, че ще се разтегне достатъчно, за да го поеме целия.
По дяволите! Само мисълта за нежната й бяла плът го изпълваше и едва не го обезсилваше. Всички жени са еднакви в това отношение, помисли той. Някои бяха по-добри от други, но всички си имаха едно и също.
— Съжалявам, Бен, не мога повече — каза тя, изправяйки се несигурно.
— Седни, Тиа, не, сме свършили.
— Аз свърших — отговори тя предизвикателно. — Уморена съм. И утре е ден.
— А вдругиден е събота, денят на приема у Батърсби. Още не съм ти описал имението Пенрод.
Без да му обръща внимание, Тиа излезе от стаята. Но Бен беше твърде бърз. Хващайки ръката й, той я накара два се обърне към него. Тя се удари в твърдата стена на гърдите му. Ръцете й се вдигнаха и се хванаха за раменете му, за да я задържат на място. Обгърнаха врата му и изведнъж Тиа се оказа притисната към твърдата дължина на тялото му.
Ръцете му сключиха около нея и плътта й поддаде леко, когато срещна солидната му твърдост. Тиа ахна шокирана. Нищо в живота не я беше подготвило за въздействието на срещата плът в плът. Тя никога не си беше представяла, че мъжкото тяло може да бъде толкова невероятно възбуждащо. Чувстваше хаотичното биене на сърцето му и се запита дали и нейното не бие така бясно. Топлина се излъчваше от дълбините на сребристите му очи и Тиа прекалено късно осъзна, че е в опасност. Наивно невинна, тя никога не беше изпитвала желание и не беше осъзнавала силата на простия допир. Така ли беше с всички мъже и жени?
Взрян в синьозелените очи на Тиа, Бен се запита дали устните й са толкова сладки, колкото изглеждат. Така, както се чувстваше сега, не би имал нищо против да бъде съблазнен. Щеше да го приветства. Да приветства шанса да докаже, че няма ангели, че са просто от плът и кръв, с потребности и желания като обикновените хора. Но у Тиа имаше една невинност, сякаш беше прекарала целия си живот скрита от света, а не в компанията на измета на обществото.
Бен не би могъл да спре онова, което се случи после, дори ако животът му зависеше от това. Устата й го приканваше неудържимо, беше твърде предизвикателна, за да й устои. Задавен звук излезе от гърлото на Тиа, когато неговите устни се спряха върху нейните, отначало леко, изучавайки сочните им очертания, а после по-решително, когато кръвта му се сгорещи и запулсира лудо във вените. Тиа се задушаваше, давейки се във водовъртеж от течен огън, изгубена в море от вихрещи се емоции. Никога преди не я бяха целували, дори и… Никога! Стана й горещо, после студено. Усещаше неща, които я объркваха.
Когато почувства езика на Бен да се плъзва между зъбите й, за да изследва медената сладост на устата й, тя се стегна, сигурна, че той прави неща, които не би трябвало. После ръцете му започнаха чувствен набег към забранена територия. Плъзвайки се надолу по гърба й, пръстите му се обвиха около меките хълмчета на седалището й, притегляйки я плътно към надигащата се горещина на неговото желание. Стонът, който се изтръгна от устните на Тиа, беше нещо средно между протест и шок. Но тя изглеждаше беззащитна пред силата на Бен. Целувката стана по-дълбока, той търсеше още по-голяма интимност, езикът му навлизаше дълбоко в устата й. Но когато ръцете му се плъзнаха нагоре, за да обхванат гърдите й, Тиа внезапно намери сила да разруши магията, с която той обгръщаше сетивата й.