Тя опря ръце в твърдата стена на гърдите му и се изтръгна от ръцете му, задъхана и разтърсваща глава в енергично отрицание. Тя чувстваше — о, божичко — усещаше неща, които не знаеше, че съществуват. И когато погледна към Бен, който се усмихваше самодоволно, гневът й изведнъж избухна.
— Проклет идиот такъв! Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Казах ти, не съм никаква уличница.
Бен продължи да се усмихва, предоволен от първоначалната реакция на Тиа, защото беше разбрал, че тя е неопитно момиче, несвикнало със страстта.
— Връщаш се към уличния език, а?. — подразни я той, цъкайки неодобрително с език. — Защо се сърдиш толкова? Достатъчно много ти хареса в началото. Кого се опитваш да заблуждаваш? Разбира се, не мене. Очевидно не си толкова неопитна в сексуалните работи, колкото се преструваш. Този фарс продължи вече достатъчно.
Тиа пребледня. Арогантно копеле, помисли тя, взирайки се в красивите му черти. Очевидно този мъж беше свикнал жените да падат в обятията му и при най-малката провокация. Проклета да е, ако влезе в списъка му с лесни завоевания. Изпита известно съжаление към Карълайн Батърсби. И към всички жени, имали лошия късмет да попаднат пред хищническия поглед на Бен Пенрод.
— Уличният език е всичко, което заслужаваш — изрече тя на съвършен английски. — Обещах да ти помогна да заблудиш Батърсби, а не да ти топля леглото или да се правя на курва. Дръж си ръцете далече от мене. Припомни си, че съм ти съпруга само по име. След като свършиш каквото си намислил, ще изляза завинаги от живота ти.
— Когато и да бъде, ще е късно — изрече мрачно Бен.
По дяволите, как така нещата излязоха толкова скоро от контрол? Той кипеше в безмълвен гняв. Малката уличница имаше начин да му влезе под кожата. Господ знае, че не я желаеше, или поне така се опитваше да си внуши. Целувката беше просто нещо, което се случи, толкова спонтанно, че го изненада. Последното, което искаше, беше да спи с тази малка вещица, нали? Само защото усещането за нея в прегръдките му беше толкова сладко, а целувките й толкова съблазнителни, това не означаваше, че той изпитва нещо към нея. Той беше мъж, с потребности на мъж и тялото му беше реагирало инстинктивно на топлото женско тяло.
Извъртайки се рязко на пета, Тиа излезе от стаята. Зачервеното й лице и туптящата плът не оставяха никакво съмнение в ума й, че Бен Пенрод е опасен за самото й съществувание. Ами ако разбере коя е тя в действителност? Ако научи истината за нея? Абсурд, изсмя се тя вътрешно, нямаше как някой да се добере до нейната тайна.
На следващия ден, деня преди приема у Батърсби, Тиа и Бен се срещнаха още веднъж, за да преговорят фактите, които той й набиваше в главата през последната седмица. Тя седна срещу него в кабинета, нацупила уста, докато той й се караше заради вулгарния език. Тиа беше толкова непредсказуема, че Бен никога не знаеше кога пак ще заговори така, че да опърли нечии уши. Само един път щеше да е достатъчен, за да предизвика подозренията на семейство Батърсби.
— Слушай ме внимателно, Тиа — заговори той търпеливо. — Дръж си гласа модулиран и говори само когато те заговорят. И най-вече, не говори, когато си сърдита. Само господ знае какво ще излезе от устата ти, когато се ядосаш.
— Да, господарю — отвърна Тиа с глас, изпълнен със сарказъм. — Може би трябва да се правя на глухоняма, за да не обидя префърцунените ти приятели.
Бен я измери с поглед, сякаш наистина размишляваше върху предложението й. След няколко секунди поклати глава.
— Не, не мисля, че ще подейства. Батърсби не е глупак. Мито пък Карълайн. Ще изглежда подозрително да представя съпруга, която нито чува, нито говори. Просто прави каквото ти казвам и всичко ще бъде наред. Има ли още нещо, за което да не си сигурна?
— Разкажи ми пак за пътуването по море — подсказа му Тиа. Морето я омайваше. Не се уморяваше да слуша за пътешествието от Нов Южен Уелс до Англия.
— Отне ми почти шест месеца и беше скучно — повтори Бен, след като й беше разказвал вече много пъти за плаването си.
— И когато тук е лято, в Нов Южен Уелс е зима — изрече Тиа с почуда. — Колко странно.
— Много неща в Австралия са странни — съгласи се Бен, — но няма друга страна като нея. Диви цветя цъфтят в изобилие, природата е недокосната. Едва в последните няколко години хората покориха Сините планини и мигрираха на запад. Батхърст се разрасна много, откакто Робин и съпругата му се преселиха там. Някои от най-големите овцевъдни имения в Австралия са разположени на запад от планините. Робин притежава едно от тях.