— Не каза ли, че Робин Флечър е бивш затворник?
— Да. Осъден бил за бракониерство и депортиран, още съвсем млад. Приятели сме от деня, когато се срещнахме на кораба. Съпругата му Кейт сигурно би ти допаднала.
— И Кейси О’Кейн е съпругата на Деър — изрече полека Тиа, опитвайки се да си припомни всичко. — Също е била осъдена. И баща ти се ожени за бивша затворничка. Изненадвам се, че не продължаваш традицията, че няма да се ожениш за бивша затворничка.
— Казах ти, нямам намерение да се женя. И си дръж противните мисли далече от Кейси. Тя е бижу, ощастливи Деър извънредно много. Погрешно я обвинили в убийство, но губернаторът я помилва. Двамата с Деър минаха през ада, преди да се съберат. Но Кейси е истинска дама. Не познавам много добре новата съпруга на татко, но от това, което съм виждал, Мод му подхожда идеално.
Тиа замлъкна. Очевидно Бен обичаше роднините си и ги защитаваше. Много жалко, че е такова безсърдечно, манипулативно копеле, помисли тя в пристъп на безмълвно неодобрение. Колко жени като Карълайн му се бяха отдали с намерението да се омъжат за него, запита се тя. Той беше мъж, който взема и взема, а не дава, може би освен нещо физическо. Само обещания, но нищо истинско, помисли тя презрително. Надяваше се, че любенето му си струва тревогите на неговите приятелки, когато ги изостави без нито една дума за извинение. Като мнозина от висшето общество, Бен Пенрод беше егоистично, арогантно животно, което вземаше удоволствието си там, където го намереше, без да мисли да партньорките си. Не беше по-добър от…
Внезапно Тиа вдигна поглед, осъзнавайки, че Бен я гледа втренчено.
— Какво гледаш?
— Смаян съм от промяната в тебе, след като те доведох тук като мърляво хлапе с мръсен език и без обноски.
Тонът му беше твърд и присмехулен.
— Мисли каквото си искаш — каза тя, вдигайки предизвикателно брадичка, — но противно на това, което си мислиш, аз съм напълно равна с твоите високопоставени приятели.
Бен се изсмя сурово.
— Да, поусвоила си изтънчен език, но това не доказва нищо. Освен че някой от любовниците ти те е научил на нещо повече от обноски в леглото. Ако мястото ти беше другаде, а не на улицата, нямаше да те хвана да ми бъркаш в джоба. И нямаше да носиш мръсни парцали.
Тиа изфуча сърдито.
— Нямаш право да ме съдиш. Нямаш никаква представа какъв е животът ми или защо живея на улицата.
— Не, но бих искал да ме опровергаеш — изрече меко Бен. — Защо не ми разкажеш? Склонен съм да променя мнението си за тебе.
Той хвърли предизвикателството и то увисна във въздуха помежду им.
Устата на Тиа се изопна в права линия и лицето й се изчерви силно под проницателния му поглед. Проклета да е, ако му каже каквото и да било. Нека мисли каквото си иска.
Бен изсумтя; усети упорството на Тиа, но не искаше сега да се занимава с това. Имаше да мисли за по-важни неща. Ако това момиченце не искаше да разказва за миналото си, това изобщо не го интересуваше. Щом си изпълни задължението, ще се отърве от нея завинаги.
— Все ми е едно какво мислиш за мене — изрече нацупено Тиа. — Само искам да свършим с тоя маскарад и да си продължа живота.
— В бордеите ли?
— Там ми е добре. Свършихме ли?
— Има ли още нещо, което да искаш да знаеш за Австралия?
— Главата ми бръмна от факти.
— Пристигнаха ли балните ти рокли? — Тя кимна. — Облечи синьозелената за утре. Искам да направиш впечатление на всички. Можеш ли да си оформиш косата?
— Ще се справя — изрече тя сухо. — Няма да се разочароваш.
Наистина стана така.
Когато Тиа се появи на следващата вечер, Бен беше като ударен от гръм. Вече губеше търпение и си беше налял второ бренди, когато усети присъствието й в стаята. Обърна се и я видя подпряна на рамката на вратата, в поза, предназначена да му вземе ума. Така и стана.
Тафтената рокля беше почти в същия поразителен нюанс като синьозелените й очи. Деколтето беше ниско изрязано, осигурявайки съвършена рамка за щедрите извивки на гърдите й. Макар че той се опита да отмести поглед, очите, му жадно се впиха в сладките бели хълмчета, повдигнати от блещукащата материя на корсажа й. С огромна нерешителност спусна поглед надолу, покрай невероятно тънката талия, над пищния ханш и до върховете на модните й обувки. Бухналите ръкави висяха ниско над лактите й, оставяйки раменете оголени. Беше решила да позволи на сребристата си коса да се спуска свободно на раменете и гърба, прихваната отстрани с черна панделка. Вместо бижута беше вързала също такава панделка на врата си. Беше ослепителна. Никой не би предположил, че е нещо друго, а не съвършена дама в истинския смисъл на думата. Бен не мога да познае окъсаното хлапе, което беше пребъркало джобовете му.