— Как е? — запита Тиа, вдигайки изящно оформена вежда. — Одобрена ли съм?
Умишлено потушавайки похотливите си мисли, Бен си наложи замислено изражение, вдигнал брадичка в поза на откровено одобрение.
— Ставаш.
Гласът му беше нарочно безизразен. Със сигурност не искаше Тиа да си помисли, че е смаян. Въпреки разкошните си одежди тя си оставаше гаменче, чиито приятели бяха крадци, джебчии и проститутки.
Джийвърс чакаше пред вратата с наметалото на Тиа, подплатено с кожа, което Бен беше купил в момент на лудост и беше включил при другите дрехи от новия й гардероб. Освобождаването от манипулаторката Карълайн си струваше всяко пени, похарчено за Тиа, каза си той, опитвайки се да обясни разточителността си. Разбира се, беше купувал подаръци на жените, някои от които много скъпи, но винаги беше възнаграждаван със страстта на дамата. Сега обаче, поради някаква необяснима причина намираше любопитно удовлетворение да наблюдава как лицето на Тиа светваше от удоволствие, когато пробваше новите си дрехи. Беше като дете в много отношения, а в други проявяваше невероятни познания за улицата. Можеше да бъде сурова, възмутителна, упорита, скандалджийка — и толкова дяволски красива, че и ангелите биха се засрамили. Удовлетворяваха я прости неща, но нищо у нея не беше просто. Тиа беше сложна и мистериозна и Бен реши, че си има достатъчно проблеми и без да търси отговори, които тя не беше склонна да дава.
Онова, което той смяташе, че ще бъде малка официална вечеря, се оказа събиране на около четиридесет души. Каретите бяха заели двете страни на улицата пред голямата тухлена къща и Бен изруга, когато двамата с Тиа спряха на широките каменни стъпала пред портата. Тъй като живееше наблизо, а и нощта беше приятна, той реши да отидат пеша. Това се хареса на Тиа, защото беше стояла затворена цяла седмица и свежият въздух й се отрази много добре. Но когато видя многото карети пред ярко осветената къща, стомахът й се сви и цялата и несигурност изплува застрашително.
Ами ако се провали? Ако я изхвърлят или я вкарат в затвора за измама? Ако някой я познае след толкова време? Внезапно тя се задърпа, съпротивлявайки се на Бен, който я водеше под ръка нагоре по стълбите.
— Какво има, Тиа? Не е моментът да се отказваш. Ще се справиш.
— Аз… не мога. Не мога да вляза там и да се правя, че съм някоя, която не съм — изрече задавено тя. — Защо трябва да се излагам така на показ като… като…
Мекият му отговор криеше нотка на неодобрение.
— Защото аз казвам така. Защото, ако не влезеш там и не убедиш всички, че си моя съпруга, никога повече няма да видиш дневна светлина. Затворът е ужасно място за жена. Ще попаднеш във властта на всякакви извратени типове. Ако се отметнеш, ще те отведа направо в полицията.
Изражението на Тиа стана бунтовно и тя се втренчи в Бен. Знаеше, че е неотстъпчив и упорит, но досега не й беше дал причина да вярва, че е и жесток. Наистина ли щеше да я предаде на властите, ако не направи каквото й е казал? Въпреки заплахите не изглеждаше човек, който да обича да причинява болка или да наказва жени. Не се съмняваше, че е женкар и пройдоха, че е мъж, чието его се храни от многото завоевания, но дали наистина би изпълнил заплахата си? Вдигайки предизвикателно брадичка, тя се реши на настъпление.
— Хайде, викни полицията. Стигат ми твоите заплахи. Намери друга жена да те избави от безпокойствата, аз си тръгвам.
Зашеметен, Бен загледа как Тиа се обръща и се отдалечава бързо. Изпитваше ли го? Наистина ли имаше намерение да си тръгне, без да е изпълнила своята част от сделката? Така изглеждаше, защото тя вече беше преполовила разстоянието до другата пресечка. Невероятен бяс освободи замръзналите крайници на Бен и той хукна след нея. Настигна я, когато тя зави зад ъгъла. Сграбчвайки ръката й, той я дръпна рязко.
— Отиваш или на приема у Батърсби, или в затвора. Кое от двете?
— Няма да ходя на приема — каза тя намусено.
Устата на Бен се изви надолу, буреносни облаци се събраха в сивите му очи.
— Не ми оставяш никакъв избор — изрече той строго, докато я влачеше надолу по улицата. — Ако не греша, отминахме един полицай преди малко. А, да, ето го там — обяви той доволно, когато един едър полицай влезе в полезрението’ им под светлината на уличните лампи.
— Не, чакай! — извика Тиа и се задърпа. — Промених си решението.
— Не искаше да прекара нощта в затвора. Която и да било нощ оттук нататък.
— Никога повече не се усъмнявай в мене, Тиа — изсъска Бен. Натъртваше думите с леден и пронизителен поглед. — Хайде, закъсняваме.