Очевидно Батърсби още не вярваше на версията на Бен.
— Аз…
— Срещнахме се в Австралия — побърза да каже Бен, преди Тиа да отговори. — Баща й е емигрант и се е установил в Батхърст.
Батърсби се намръщи, докато разменяше многозначителен поглед с дъщеря си. После се прокашля и опита отново.
— Кажете ми, госпожо Пенрод, къде в Англия живеят вашите роднини?
— Тя има далечни роднини в един малък град в Кент — отговори Бен, без да мигне. — Няма откъде да ги познавате.
Тиа не можа да не се възхити на речовитостта му. Какъв манипулатор, помисли тя с малко злоба.
— Съпругата ти може ли да говори, или е няма? — запита Карълайн с убийствен сарказъм. — Започвам да мисля, че си й отрязал езика, за да не й позволяваш да отговаря на въпроси.
— Няма такова нещо — възрази възмутено Бен. — Тиа е напълно способна да говори. Но е невероятно плаха и говоренето с непознати е мъчително за нея. Ето защо предпочете да остане в сравнителна изолация по време на пребиваването ни в Англия. Предпочита така, нали, скъпа?
Той се обърна към Тиа с покровителствена усмивка, толкова неприсъща за него, че я накара да се изкикоти. Никога не би се сметнала за плаха. Но лекомислието й й спечели едно смушкване в ребрата.
— Казахте ли нещо? — запита Карълайн, докато Тиа се мъчеше да овладее веселостта си.
— Аз… — Господи, не позволявай да се изкикотя сега — Аз… наистина съм плаха — призна тя, свеждайки очи, за да скрие смеха, който преливаше в синьозелените им дълбини. — Съпругът ми каза истината, че предпочитам да стоя в сянка. Живея в Австралия толкова време, че съм забравила как да се държа в лондонското общество. Не че някога съм знаела — натърти тя, — защото винаги съм живяла в провинцията с родителите си, преди да емигрират в Австралия.
— Колко хубаво е да разбера, че можете да говорите — изрече Карълайн.
Нещо тук определено не беше наред, но тя не можеше да каже какво точно. Защо една жена, толкова красива като Тиа, ще позволи на съпруга си да се забавлява с половината жени в Лондон? Ако действително бяха женени. Тя още не беше изцяло убедена.
— Съпругът ви каза ли ви защо ви е повикал толкова спешно в Лондон? — запита Батърсби.
Трудно му беше да повярва, че Бен наистина е женен, и не го беше грижа кого ще нарани, докато търси истината. Дъщеря му искаше Бен Пенрод и със сигурност щеше да го има, ако излезеше, че лъже или се опитва да ги мами.
— Необходимо ли е това? — запита сурово Бен. — Няма нужда от грубост. Тиа има ясна представа за живота, който водя в Лондон.
— Вие, австралийците, имате доста либерални схващания за брака — намеси се Карълайн. — Кажете, Тиа, одобрявате ли… мм… страничните занимания на вашия съпруг?
На Тиа й се дощя да фрасне Карълайн по носа. И щеше да го направи, ако не я беше страх от наказанието на Бен. Дори наличието на съпруга не притъпяваше желанието на Карълайн към Бен Пенрод. Какъв мъж беше той, запита се тя, че да вдъхва такава преданост у жена. Тя не можеше да понася този невъобразим грубиян и не разбираше защо Карълайн го иска толкова много. Имаше ли нещо повече от очевидното? Беше красив, наистина, с мургав и съкрушителен чар, за какъвто повечето жени копнееха. Беше толкова висок, толкова мъжествен, но така вбесяващ, че тя нямаше търпение да се отърве от него.
— Чухте ли ме, Тиа?
— Какво? О, съжалявам, какво казахте?
— Просто исках да знам дали страничните „интереси“ на Бен имат вашето пълно одобрение. Ако беше мой съпруг, сигурно нямаше да му позволя да… е, вие много добре знаете за какво говоря.
— Всъщност не знам — изрече сладко Тиа.
О, колко хубаво беше да вижда как Бен и Карълайн се гърчат.
— Ще ви го кажа?
— Ако обичате.
Внезапно Бен започна да кашля и се дави. Лицето му почервеня и той погледна към Тиа с несдържан ужас. Нямаше нужда някой да изброява греховете му, знаеше си ги. Освен това, в залата беше станало толкова тихо, че той беше сигурен, че всички присъстващи са посветени в техния разговор. Щом се върнеше у дома си с Тиа, щеше да я натупа хубавичко. Трябваше да се усмихва сладко и да оставя той да отговаря на въпросите. Очевидно тя беше решила да го унищожи.
— Мисля — започна той, когато овладя дишането си, — че Тиа знае всичко, което трябва да знае. Може би трябва да си тръгваме.
— Не! — намеси се Батърсби. — Настоявам да останете за вечеря. Това събиране, в края на краищата, е във ваша чест.
— Тогава ще останем с удоволствие, нали, скъпа? — изрече Бен, побутвайки леко Тиа с лакът. Със сигурност не искаше да оставя впечатление, че има какво да крие или че е нервен.