— А… разбира се — съгласи се тя, пожелавайки си никога да не се беше съгласяваха с този недомислен план.
Как да се храни сред знатни хора, когато не беше правила подобно нещо повече години, отколкото искаше да си спомни? Бен не беше имал време да я научи как да се държи на официална вечеря. Трябваше да разчита на инстинкта си и на обноските, на които я бяха учили като дете. Но онова, което не беше предвидила, бяха постоянните намеци на Карълайн Батърсби.
Бен си пое дъх на пресекулки, когато Карълайн и лорд Батърсби нерешително се отделиха от тях, за да се върнат към задълженията си на домакини. По-скоро усети, отколкото да види как Тиа трепери до него. За миг почувства състрадание към нея, докато не си спомни как нарочно беше подразнила Карълайн. Имаше достатъчно причини да се плаши, защото ако измамата им бъдеше разкрита заради несдържания й език, щеше да я натупа както трябва, щом се върнеха у дома. Погледна я бегло и изруга под нос, когато разбра, че трепери не от страх, а от смях.
Тиа не можа да сдържи смеха, който избиваше в гърлото й. Част от него се дължеше на нервна реакция, но той беше предизвикан най-вече от самата нелепост на ситуацията. Беше комична до известна степен. Очевидно Бен Пенрод би направил всичко, само и само да избяга от брака — даже би се престорил, че е женен за крадла и джебчийка. Няма ли да бъде чудесно за шокира всичките тези благородници, помисли тя, изхълцвайки в неуспешен опит да сподави кикота си.
— Ако се разсмееш, ще те удуша — изшептя Бен със заплашителен тон. Целият му живот се разпадаше, а тази малка уличница, която беше спасил от тинята, гледаше на това като на огромна шега. — Ако не убедиш всички, че си моя съпруга, ще се намериш в Нюгейт толкова скоро, че свят ще ти се завие.
На нея вече й беше омръзнало от арогантността на Бен и отвори уста, за да му каже да си гледа работата, когато при тях дойдоха един мъж и една жена.
— Бен Пенрод, къде си държал това пленително създание?
Макар и външно спокоен, той усети как вътрешностите му кипват. Това явно не беше краят и двамата трябваше да водят светски разговори с всички в залата. Трябваше да се досети, че малката вещица няма да се справи. Но сега нямаше друг избор, освен да прибегне до неохотно даваната помощ на Тиа. Усмихвайки се любезно, той изрече:
— Пърси, колко хубаво да те срещна отново. И вас, лейди Фенмор.
Семейство Фенмор бяха сред най-близките приятели на Бен в Лондон и често го бяха канили в дома си на вечеря и интимни събирания. Представи Тиа и затаи дъх, страхувайки се какво ще излезе от устата й в следващия миг. За негово облекчение тя отвърна с няколко любезни думи.
— Не мога да повярвам, че Бен ще запази в тайна от нас нещо толкова сериозно като брака си — изрече лейди Фенмор с лек упрек. — Лошо момче такова, защо реши да държиш Тиа настрана от лондонското общество? Тя е прелестна, Бен.
— Предпочитам личният ми живот да си бъде личен — изрече непринудено Бен. — Освен това, както много точно отбелязахте, Тиа е прелестна и непокварена и предпочитам да я държа такава.
Прелестна и непокварена ли? Тиа изпръхтя подигравателно, спечелвайки си въпросителен поглед от семейство Фенмор и предупреждаващо намръщване от страна на Бен.
— Казахте ли нещо, скъпа? — запита Пърси.
— Н-не — заекна Тиа, — само се изкашлях.
— Е, не мога да обвинявам съпруга ви, че ви пази за себе си, но сега, когато ви представи пред обществото, смея да кажа, че бъдете наводнени с покани.
— Съпругът ми има право — съгласи се лейди Фенмор. — Устройвам малко събиране следващата седмица и бих искала и двамата да присъствате, Ще ви пратя покана.
Преди Бен или Тиа да откажат, семейство Фенмор се оттеглиха само за да бъдат сменени от други двойки, желаещи да се запознаят с Тиа и да им отправят покани. Когато обявиха, че трапезата е сложена, на Тиа й се стори, че късат вътрешностите й. Беше се уморила да се усмихва, вече не понасяше да й се подмилкват и определено беше отвратена от неотстъпното наблюдение на Бен. Толкова се страхуваше тя да не направи или да не каже нещо, с което да го дискредитира, че се чувстваше като марионетка.
— Виждаш ли колко е лесно, когато си държиш устата затворена? — прошепна й Бен, докато я водеше към трапезарията. — Можеш да бъдеш очарователна, когато направиш усилие. Никой не подозира, че си малка уличница, която буквално измъкнах от канавката.
Тиа замря и го изгледа яростно.
— По дяволите, ама че си неблагодарно копеле!
Бен пребледня, оглеждайки се, за да види дали някой е чул избухването на Тиа. За щастие се бяха позабавили и повечето гости бяха вече в трапезарията. Той я дръпна рязко и я накара да застане с лице към него.