— Говори тихо! Да не искаш всички да си помислят, че съм се оженил за някаква повлекана? Произхождам от богато семейство със силни връзки в Англия и не мога да позволя името ни да се валя в калта. Дядо ми беше граф и Деър щеше да наследи титлата, ако беше пожелал. Този уличен език е съвършено неуместен.
— Пази боже да шокирам високопоставените ти приятели — каза Тиа на изряден английски. — Просто се държах естествено. Това е повече, отколкото мога да кажа за тебе. Ти се правиш на нещо, което не си. Непочтен и ненадежден, и освен това непоносим негодник. Макар че не мога да кажа, че те обвинявам, задето не искаш да се жениш за Карълайн. Тази жена е същинска кучка. — После погледна свенливо към него през завесата от дълги златисти мигли, усмихна се сладко и забеляза: — Мозъкът ти се е мотал между краката, като си се захванал с тая.
Лицето на Бен пребледня под загара му. Боже господи, беше създал чудовище! Благовъзпитаните жени не говореха така. Трябваше да осъзнае от самото начало, че тази измама няма да подейства. Тиа беше плод на улицата и независимо колко знания тъпчеше в главата й, нямаше вероятност да се промени. Може да я е превърнал от мръсно гаменче в ослепителна красавица, но някои неща никога не се променяха. Който и от любовниците й да я беше научил да говори както трябва, беше пропуснал да насади у нея поне наченките на доброто възпитание. Най-доброто, което би могъл да направи сега, беше да я отведе оттук колкото може по-бързо и да прати извинително писмо до Карълайн и баща й.
— Защо се бавите вие двамата? Вечерята ще започне без почетните гости.
Бен изпъшка, когато Карълайн се появи до тях и хвана ръцете им, с което направи невъзможно да избягат бързо, без да привлекат нежелано внимание.
— Настаних ви от двете си страни, за да се опознаем по-добре.
Тя грейна, радвайки се на очевидното смущение на Бен.
Интуицията й подсказваше, че не е възможно Бен да е женен, че е измъкнал отнякъде някаква „булка“, и възнамеряваше да открие истината. Цял Лондон знаеше, че Бен бяга от брака, и Карълайн отдавна си беше наумила да стане негова съпруга. Малцина мъже биха могли да сравняват с него по външност и умения в леглото и тя искаше завинаги да бъде неин. Освен това, беше достатъчно богат, за да се хареса и на баща й.
Тиа за момент изпадна в паника, когато беше настанена на масата. Забеляза множеството разнообразни вилици, ножове, лъжици и блюда, поставени пред нея. Съсредоточи се върху тях за момент, изненадана да открие, че още помни в какъв ред се ползват. Погледна зад Карълайн и видя Бен да се взира в нея сериозно разтревожен. Сигурно бе забелязал объркването й се страхуваше, че липсата на обноски ще провали малката им измама. Понеже беше мъж, не беше се сетил да я научи на такива неща, като например коя вилица да използва или къде да постави салфетката.
Когато поднесоха първото ядене и Тиа избра правилната вилица, той въздъхна облекчено. Нямаше представа как се е справила с това, но трябваше да й се довери. Въпреки недодялаността и уличния език тя беше достатъчно умна и схватлива. Ако си държеше устата затворена и продължеше да се усмихва и да кима, сякаш няма капчица мозък в главата, може би щяха да успеят.
Храната беше възхитителна и Тиа не осъзнаваше, че яде повече, отколкото прилича на дама, докато Карълайн не отбеляза лукаво:
— Начинът, по който се храните, ме кара да сметна, че съпругът ви не ви храни. Господ знае, че сте достатъчно слаба. Око се хранехте така, щяхте да сте дебела като крава.
Тиа, която се беше наканила да пъхне в устата си хапка ростбиф, замря. В последните три години храната й беше повече от оскъдна и всеки път, когато можеше, се натъпкваше. Трудно се отвиква от старите навици. Усети как Бен й хвърля свиреп поглед, очевидно дочул забележката на Карълайн, но вместо да се поддаде на предизвикателството на домакинята и неудоволствието на Бен, тя нарочно пъхна голямата хапка ростбиф в устата си, сдъвка я бавно и я глътна. Едва тогава удостои въпроса на Карълайн с отговор, от който Бен едва не се задави.
— Апетитът ми напоследък е доста голям. Може би съм бременна. Няма ли да е прекрасно?
Усмихна се на Бен така кокетливо, че му трябваха няколко секунди, за да се съвземе. Което стана с помощта на тупания по гърба и сърдечни поздравления от седящите близо до него. Само Тиа обаче изтълкува правилно изпепеляващия поглед, който й хвърли той. Не предвещаваше нищо добро за нея, но тя не можа да устои на изкушението да накара Карълайн да зяпне.
— Просто… чудесно — изрече сковано Карълайн. — Но се питам как е станало всичкото това? Доколкото знам, Бен не е напускал Лондон от много отдавна. Всъщност — добави тя свенливо — рядко се отделяше от мене в последните шест месеца, а и вие не изглеждате достатъчно едра, за да сте в толкова напреднала бременност.