По дяволите, изруга Тиа под нос. Тази кучка й хвърляше в лицето собствената си афера с Бен. Тя не знаеше още колко може да понесе, без да избухне. А само господ знае как би могла да си сдържи езика, щом жлъчката й кипнеше.
— Но, разбира се, каквато сте красива, едва ли ще се очаква да чезнете далече от съпруга си, когато има други мъже, склонни да ви осигурят… компания — намекна грубо Карълайн.
Думите й накараха сътрапезниците да ахнат.
— Карълайн! — Възклицанието дойде от Бен, който видя бурни облаци да се събират в очите на Тиа и от опит знаеше какво ще последва. — Страхувам се, че прекали. Вече достатъчно много оскърби съпругата ми. — Изправи се рязко. — Ела, Тиа, време е да си тръгваме.
Тя не се успокояваше толкова лесно и знаеше точно какво иска да предотврати Бен. Само че този път нямаше да стане. Ако имаше курва в тази зала, както Карълайн намекна, това беше самата Карълайн Батърсби.
— Няма да си тръгна, Бен, докато, не кажа на твоята хубостница точно какво си мисля за нея. По дяволите! Твоята курва си позволява да ме обвинява, че съм била уличница, когато спиш с нея вече месеци наред. Трябваше да й сритам задника, но съм твърде добре възпитана, за да го направя.
Храната изпадна от устата на Бен. След като изрече тези парадоксални думи, Тиа скочи от стола си и излетя от залата. Бен загледа смаяно изправения й гръб, прекалено вбесен, за да каже нещо. Тогава изведнъж иронията на ситуацията му помогна да овладее гнева си, докато се опитваше да успокои Карълайн и да оправдае грубото поведение на „съпругата“ си и шокиращия й вулгарен език. Искаше му да се разсмее, но всичко, което можа да направи, беше да мисли за алтернатива, ако не успее да убеди семейство Батърсби, че са наистина женени с Тиа.
— Моля те, Карълайн, извини я. Австралийските жени са естествено прями и са свикнали да казват каквото мислят. Трябва да признаеш, че я дразнеше безмилостно тази вечер и си спечели неуважението й.
— Нямах представа, че една дама може да употребява такъв вулгарен език — изсумтя Карълайн, далеч не успокоена.
Според нея беше шокиращо съпругата на Бен да използва език, годен само за улицата. Какво, за бога, го беше прихванало да се жени за такава жена? Нищо чудно, че я е държал скрита. Сигурно има голяма зестра, за да хване плячка като Бен Пенрод. В този момент тя усети огромно състрадание към него, но това не намали решимостта й да го задържи за себе си.
— Съжалявам, че сама трябваше да откриеш колко избухлива може да бъде Тиа. Но имам чувството, че си го заслужи.
Няколко глави кимнаха в знак на съгласие. Повечето бяха забелязали постоянните нападки на Карълайн и усещаха, че Тиа с право се е бранила, макар че огнената й тирада шокира всички, които я бяха чули. Повечето австралийци, във всеки случай, бяха полуцивилизовани и лондончани не очакваха друго от тях.
— Предлагам да изпратиш тази малка уличница обратно в провинцията — изфуча надменно Карълайн.
Сребристите очи на Бен потъмняха от гняв. Едно беше той да нарече Тиа уличница, но беше абсолютно различно някой друг да го каже. Особено някой като Карълайн Батърсби.
Едно покровителствено чувство, което досега не беше осъзнавал, го накара да поиска да защити Тиа и живота, който беше принудена да води, защото със сигурност никоя млада жена нямаше да избере такова ужасно съществувание по своя воля.
— Може би ще я пратя обратно в провинцията — каза той загадъчно. — Сега, ако ни извините, трябва да я намеря и да я отведа у дома.
За негово огорчение лорд Батърсби го последва до вратата.
— Имам странното чувство, че се опитвате да ме измамите, Пенрод. Имам си начин да научавам нещата и можете да бъдете сигурен, че ще наблюдавам отблизо вас и съпругата ви за в бъдеще. Нарочно запазихте в тайна вашия брак, ако наистина сте женени, от своите приятели. Не ценя начина, по който подведохте Карълайн, и ако разкрия, че не сте женени, ще разберете точно колко жесток мога да бъда.
Бен нямаше време да спори, защото побърза да излезе, за да намери Тиа. Знаеше, че вероятно си е спечелил враг, но нямаше какво да направи.
Нищо и никой нямаше да го накара да се ожени за Карълайн Батърсби. Или за която и да било друга.
Тиа тичаше из къщата на Батърсби, сякаш самият дявол я гонеше. И може би наистина беше така, помисли тя, представяйки си всичките болезнени начини, по които Бен щеше да си излезе гнева върху главата й. Със сигурност не беше човек, на когото да се противопоставя. Тя спря само колкото да грабне наметката си, преди да излети през вратата. То беше подплатено с кожа и вероятно щеше да спечели от него много пари. Достатъчно, за да умиротвори Еднооката Берта и да компенсира дългото си отсъствие. А тя определено се нуждаеше от закрилата на Берта, ако искаше да живее заедно с утайките на лондонския престъпен свят.