Выбрать главу

Тиа хукна по тъмните улици, внезапно осъзнавайки, че фините женски дрехи са явно неудобство. А тя със сигурност не искаше да разкрива, че е жена. Нямаше представа колко време щеше да й се налага да живее инкогнито; много повече предпочиташе да се представя за момче, отколкото да използва женското си тяло, за да преживява. Докато мислеше за тези неща, първото, което направи, беше да открадне едни момчешки дрехи, прострени да съхнат. Но късметът я изостави. Тя се натъкна на една тухлена стена. Стена от плът и кръв, непоклатима като твърд гранит.

Разбирайки накъде се е запътила Тиа, Бен беше хукнал напряко през пресечките и я пресрещна на една от улиците, които водеха към лондонските бордеи. Ръцете му я сграбчиха и я стиснаха здраво.

— Не можеш да ми избягаш.

Изпъшкването й отекна високо в безлюдната улица.

— Откъде знаеш как да ме намериш?

— Не беше трудно. Знам те как мислиш. Връщаше се в тинята. Може би трябваше да те оставя там, на отвратителната ти съдба.

— Може би — изстреля тя предизвикателно. — Направих каквото ме помоли.

— Не съвсем. Още не съм свършил с тебе, Ела.

— Къде отиваме?

— У дома. Улицата не е място да оправяме разногласията си, а и лорд Батърсби не е глупак. Ако „изчезнеш“ удобно, той ще стане подозрителен и ще започне да разследва.

— Няма да ме заплашваш, инат такъв! — извика Тиа, отказвайки да помръдне, когато Бен я хвана за китката и я дръпна след себе си.

Слабите й сили не бяха равни не неговите и скоро тя се видя да подтичва след огромните му крачки.

Бен стисна зъби и продължи мрачно по пътя си, игнорирайки язвителните й изблици. Започваше да очаква мръсен език от Тиа, когато гневът я накараше да изпадне в уличното си настроение. Какво друго да очаква от момиче, отраснало сред лондонските отрепки и свикнало с всички подли твари, обитаващи бедняшките квартали? За нейна чест още не беше покварена, след като е била използвана от безброй мъже. Всъщност той бе поразен да открие, че красотата и младостта й са още толкова свежи, вземайки под внимание факта, че тя вероятно доста добре знае да търгува тялото си срещу храна.

Тиа се изненада, че не са далече от дома на Бен. Беше тичала, след като излезе от къщата на Батърсби, но очевидно не достатъчно далече. Бен я завлече вътре и затръшна вратата зад себе си така силно, че тя едва не се откачи от пантите. Очевидно Джийвърс знаеше кога да се оттегли и остана благополучно скрит в някоя далечна част от къщата. Без да каже нито дума, Бен повлече Тиа нагоре по стълбите, бутна я в стаята си и с огромно удоволствие затръшна и нейната врата.

Двамата стояха един срещу друг и погледите им мятаха искри, а в същото време очите изпращаха послания, коренно различаващи се от това, което чувстваха.

— Какво те накара да загубиш самообладание с Карълайн? — запита строго Бен. — Знаеш какво е заложено, но умишлено рискуваш свободата си, а и моята.

— Ти си един проклет идиот, Бен Пенрод — изрече Тиа със забележително самообладание. — Не ми пука какво казваш, но няма да оставя да ме оскърбяват такива като Карълайн Батърсби. По дяволите, не виждам как можеш да спиш с такава баракуда.

Бен се усмихна с хладна, самоуверена арогантност, която накара Тиа да изскърца със зъби.

— Не беше трудно. Карълайн е красива жена, а аз се радвам па вниманието на красивите жени. Просто станах непредпазлив с нея и тя ме вкара в трудна ситуация. Но ти ще ми помогнеш да изляза от нея.

— Как ли пък не!

Очите й се отвориха и тя го изгледа свирепо и предизвикателно.

Бен изви очи нагоре. Ако беше достатъчно умен, щеше да остави малката вещица да изчезне от живота му. Но поради някаква необяснима причина тази мисъл го накара да се почувства зле.

— Помисли, Тиа, как ще изглежда, ако изчезнеш внезапно, след като си се появила пак така внезапно. Трябва да постоиш още малко сега, когато вече те представих в обществото.

— Колко?

— Не знам. Докато успея да убедя лорд Батърсби, че не се опитвам да го измамя. Във всеки случай, тук с мене си защитена. Какво бъдеще ще имаш на улицата?

— Ти обеща — напомни му Тиа, внезапно смазана от мисълта да прекарва цели дни в компанията на Бен.

— Аз… имам нужда от тебе — изрече меко той.