— Тиа, погледни ме. Нека да видя къде те ударих.
Тя го изгледа изпод полуспуснатите си клепачи и внезапно се разкикоти. Красивото лице на Бен се очертаваше на светлината на лампата и тя с радост видя, че окото му вече посинява. Може да беше дребна, но достатъчно силна, за да нанесе видима рана на такъв едър мъж като Бен Пенрод.
— Какво, по дяволите, ти е толкова смешно?
Кикотът на Тиа се разрази в неистов смях.
— Виж се.
Бен се обърна, за да се види в огледалото. Поразителната гледка на подутото и насинено око накара чертите му да се сгърчат свирепо. После внезапно се случи нещо. Комичността на ситуацията преобрази гримасата в усмивка, а после в неудържима веселост и той се разсмя заедно с Тиа.
— Дяволски трудно ще ми бъде да обяснявам това — каза гой, масажирайки подутината около окото си. — Кой да повярва, че една дребосъчка като тебе ще ме ступа така? — Внезапно той стана сериозен. — Животът, който си живяла, сигурно не е бил лесен.
Представата как Тиа отблъсква хищници в човешки облик, борейки се да оцелее, предизвика неочаквана остра болка някъде дълбоко в сърцето му. Нямаше как да го разбере, но Тиа бавно унищожаваше бариерите, които той издигаше, за да защити свободния си живот.
— Справях се — каза тя тихо.
Още лежеше на леглото, където беше паднала, след като Бен я удари, и когато се опита да стане, той я бутна да легне отново и се настани до нея.
— Мисля, че е време да ми разкажеш повече за себе си. Нарочно не ти задавах въпроси, защото виждах, че те притесняват, но у тебе има нещо повече от онова, което окото вижда. Коя си ти, Тиа? Каква си? Откога живееш сред крадци и обираш джобове, за да се прехранваш?
— Достатъчно дълго — отвърна тя рязко. — Няма нужда да знаеш друго. Когато изпълня своята част от сделката, ще изчезна и повече няма да ме видиш.
Точно от това се страхувам, помисли Бен, но не го казва.
— Кажи ми само цял живот ли си била на улицата? Или имаш семейство, което се чуди какво се е случило с тебе?
— Нямам семейство! Нямам никого — натърти тя.
— Отговори само на половината ми въпрос.
Тиа мълча дълго, преди да отговори.
— Не съм израснала на улицата — каза тя с тъжно лице. — Много отдавна имах истинско семейство, но… сега нямам никого. НИКОГО! Моля те, престани да ми вадиш душата. Вече ти казах всичко, което мога.
Изгледа го втренчено и Бен благоразумно осъзна, че въпросите му само я ядосват и не изясняват нищо от миналото й.
— Много добре, Тиа, сега ще спра, но рано или късно ще науча истината.
— Истината често пъти е измамна — измърмори тя загадъчно. — Моля те, остави ме сега, Бен. Срещата с приятелите ти и представянето за твоя съпруга ме измориха.
— Аз искам най-напред да ми обещаеш, че няма да избухваш така пред приятелите ми.
— Карълайн си го заслужи.
— Въпреки това няма да допусна да говорят, че съм се оженил за вулгарна уличница. Просто трябва да се научиш да контролираш темперамента си.
— Предупреждението ти е ненужно. Не възнамерявам да стоя тук и да се оставям твоите приятели да ме обиждат.
— Няма да ти позволя да си отидеш, Тиа, във всеки случай не и сега. — Следващите му думи бяха толкова тихи, че тя Тиа едва ги чу. — Още имам нужда от тебе.
Интензивността на сребристия му поглед я изучаваше безпощадно, а думите му накараха дъха й да се заблъска в гърдите. Боже господи, какво й ставаше? Трябваше само да я погледне и тя се разтапяше. Сякаш тези негови омагьосващи сиви очи проникваха зад грубиянската фасада, която си беше изградила, и прозираха в най-скритата част на душата й. Какъв беше този човек?
Господ да й е на помощ!
Той беше арогантен и властен.
Висок, красив и така невероятно мъжествен, че не можеше да разчита на самообладанието си, когато той беше наблизо. Той имаше нужда от нея…
Тя трябваше да си тръгне, преди да е загубила повече, отколкото се е пазарила.
Той се наведе над нея, толкова близо, че тя почти вкуси опияняващия му, неповторим аромат. Леко пикантен, мускусен, но чист и мъжествен. Носът й трепна, искайки да запомни измъчващия я аромат, така че когато се върнеше в бордеите на Лондон, да си го спомня в самотните си нощи.
— Тиа…
— Хм?
— Искам да се любя с тебе.
Тя подскочи.
— Какво!
— Позволи ми, Тиа, позволи ми да те любя. Ти ме завладя още откакто разбрах, че си жена. Ще ти дам повече удоволствие, отколкото си познала с когото и да било от любовниците ти.
Тя преглътна автоматичното „да“, което изскочи на устните й. О, колко искаше да даде и да изпита нежност само веднъж в живота си, преди да се върне в суровата действителност на живота на улицата. И въпреки ръста и обезпокоителното държание на Бен тя инстинктивно усети, че той би бил много нежен любовник. Но независимо от живота, който беше избрала да води през изминалите три години и въпреки цялата жестока действителност, за която повечето млади жени на нейната възраст не знаеха нищо, тя осъзна, че да се отдаде на мъж, който я искаше само заради удоволствието си, щеше да бъде нередно. Това, че той успяваше да я накара да го пожелае, само увеличаваше мъката й.