Хващайки се за единствената защита, с която разполагаше, Тиа навлече грубиянското си лице, което я беше спасявало в много невъзможни ситуации.
— Не съм ти курва! — избухна тя. — Не си казвал, че ще спиш с мене. Съгласих се да те измъкна от сватбата с Карълайн, а не да задоволявам страстта ти. Карълайн не ти ли е достатъчна?
— Стига си кряскала — каза Бен и прекрати сърдитата й тирада по единствения възможен начин.
Устата му плени нейната и Тиа си пое дъх с остра наслада, докато всички чувства, които се опитваше да потисне, превръщаха кръвта й в разтопена лава.
Бен беше поразен от внезапния, почти болезнен изблик на страст, който Тиа предизвикваше у него. Дори когато се държеше най-отвратително, у нея имаше нещо земно и привличащо. Тя го вбесяваше, разстройваше го, предизвикваше го и господ да му е на помощ — му доставяше огромно удоволствие. Той отчаяно искаше да се люби с нея, да я почувства как се стяга около него, да навлиза в нея отново и отново, докато не я доведе до съвършената кулминация. Съвършена — точно такава искаше да я направи за Тиа. По-съвършена, отколкото всяка друга, която е познала с когото и да било от предишните си любовници.
Един стон се изтръгна от устните на Тиа, когато целувката на Бен стана по-дълбока. Прииска й се да захапе езика му, когато той го пъхна в устата й, но не можа да намери сили да го направи. Внезапно костите й омекнаха и тя се превърна в желе в ръцете му. Винаги беше имала ясна представа за силата на Бен, но сега неговото насилие едновременно я привличаше и отблъскваше. Не това обаче я нараняваше. Насилието, което сега изпитваше, беше това на страстта му. Започна да разбира решимостта на Карълайн да задържи Бен за себе си.
Целувката му изведнъж стана нежна, когато той усети, че тя се предава, и започна да се наслаждава на прекрасния й вкус. Когато тя се отпусна под него, той започна полека — о, толкова полека — да я съблича. Грешката му беше, че подцени силната й воля и непоколебимата решимост да не се остави да бъде използвана от който и да било мъж. Вече веднъж беше избягала от един живот на покорно робство и никак нямаше да й хареса да бъде лишена от девичеството си от един негодник в облика на благородник.
— Махни си проклетите ръце от мене!
— Какво!
— Чу ме. Няма да си вдигам краката за такъв грубиян като тебе.
Нарочно говореше грубо и жестоко, надявайки се да угаси страстта му. Стана точно така, но не поради тази причина.
— За кого си вдигаш краката? — запита Бен сурово. Мисълта, че тя позволява на други мъже да я любят, го накара да избухне неконтролируемо.
Тиа се усмихна със злобна наслада и изрече сладко:
— Не е твоя работа.
Невероятно разгневен, Бен разбра, че желанието му се беше изпарило с разгарянето на яростта му. Без да знае, Тиа ефикасно беше прогонила любовните му намерения. Сега усещаше само непреодолимо желание да удуши тази малка вещица. Дръпна се рязко от нея и скочи на крака.
— Лягай да спиш, Тиа, вече понесох от тебе всичко, което можах, за една вечер. Ако сега не изляза оттук, или ще се любя с тебе, или ще те набия, а в момента съм настроен повече за второто.
Сребристите му очи таяха опасна светлина, когато се плъзнаха по изящните извивки на тялото й. Едва след като той излезе, Тиа се осмели отново да си поеме дъх.
На следния ден започнаха да пристигат покани. Най-напред от семейство Фенмор, а след това заваляха бележки от почти всички, с които Тиа се беше запознала на приема. Когато Бен обяви намерението си да приеме поканите, тя изпъшка недоволно.
— Докъде смяташ да докараш тоя фарс?
— Докъдето е необходимо. Поне докато семейство Батърсби се убедят, че не могат да ме принудят да се оженя.
— Това е твърде неопределено. Искам да си тръгна още сега.
— Защо? Не се ли чувстваш удобно тук? Животът ти сега е значително по-добър от този, на какъвто си свикнала. Има ли причина да искаш да си тръгнеш?
Самодоволната му усмивка заслепяваше със суровата си чувственост.
Сърцето на Тиа се сви при този въпрос. Страхуваше се да изпитва някакво чувство към този мъж. Беше твърде опасно. Не само за нея, но и за самия Бен. Чувството означаваше болка; ангажирането означаваше разочарование, любовта… Господ да й е на помощ — беше забранена за нея.