Реши да се защити, задавайки въпрос:
— Защо искаш да остана? Нямаме бъдеще заедно.
Това беше борба на две воли. И ако един глас у Бен шепнеше за някаква отдавна потискана емоция, той се принуди да не му обръща внимание. Никога не би се отдал на чувство, на каквото беше устоявал по-отдавна, отколкото би могъл да си припомни.
— Имам нужда от тебе — каза той с тон, който подсказваше, че простият му отговор няма нужда от обяснение.
После излезе, оставяйки я да се чуди на странното му нежелание да я освободи.
Противно на решението си Тиа отиде заедно с Бен на приема на семейство Фенмор. Нямаше как да се изплъзне. Нощем той я заключваше в стаята й, а през деня, когато трябваше да излезе, Джийвърс бдеше Тиа да не напуска къщата. Разбира се, тя би могла достатъчно лесно да се изплъзне от безстрашния прислужник, но някакво странно чувство я застави да остане и да изпълни своята част от сделката. Освен това, всеки ден, прекаран в компанията на Бен, означаваше ден, в който няма да гладува или да се опитва да се хареса на Еднооката Берта, или да отблъсква разни гнусни твари, които харесваха млади момчета почти толкова, колкото и жени.
Последните му думи, преди да тръгнат към приема на семейство Фенмор тази вечер, бяха:
— Дръж се прилично.
Тази вечер Тиа се държа забележително добре. Усмихваше се на всички, сякаш нямаше и капчица мозък в главата, говореше само когато я заговореха, и изричаше очарователни глупости. Очевидно красотата й беше достатъчна, за да я харесат най-близките приятели на Бен, защото тя беше донякъде изненадана да открие, че повечето от тях са й простили за възмутителното избухване у Карълайн Батърсби. Разбира се, много помогна й това, че самата Карълайн беше решила да не дойде на приема на семейство Фенмор. Но две вечери по-късно късметът изневери на Тиа, когато Карълайн и родителите й дойдоха на соарето на семейство Патерсън.
— Виждам, че твоето… неразположение вече е преминало — каза ехидно Карълайн, промъквайки се при Тиа и Бен.
На Тиа не й се наложи да гадае към кого е отправено това изявление.
— Не съм била неразположена — изрече тя мило. — Компанията не ми хареса.
Тръгна да каже още нещо, но предупреждаващото смушкване в ребрата от страна на Бен й напомни да си сдържа езика.
— Баща ми иска да поговори с тебе, Бен — каза Карълайн, игнорирайки едва завоалирания намек на Тиа. — Ще те заведа при него.
Бен се намръщи недоволно, питайки се какво ли е намислил сега старият мишелов. Решавайки да удовлетвори тази молба, той кимна на Карълайн и я зачака да го отведе при баща си. Тиа се накани да ги последва.
— Само Бен — натърти Карълайн, спирайки Тиа.
Тя поиска да протестира, но Бен изрече:
— Чакай ме тук, Тиа, няма да се бавя.
Не знаейки какво да прави, тя намери една усамотена ниша и седна там, за да чака завръщането на Бен. Чакането се проточи в дълги, тревожни минути на чудене какво ли може да иска лорд Батърсби от Бен. Накрая, след четиридесет и пет минути Тиа започна да се върти нервно, питайки се какво става. Тогава забеляза лорд Батърсби в другия край на залата да говори с приятели и я обхвана леден страх.
Къде беше Бен? Случило ли се беше нещо с него? И тогава отговорът блесна пред нея. Лорд Батърсби в действителност не е искал да се срещне с Бен, това е било работа на Карълайн. Тя е искала да се види насаме с него и причините за това не се нуждаеха от никакво обяснение. Тиа се запита дали да тръгне да го търси, или да го остави на нежните грижи на бившата му любовница. Някакво необяснимо чувство я накара да излезе от нишата и от залата.
Бен беше последвал Карълайн в една безлюдна стая надолу по коридора. Дори не му хрумна, че няма да се среща с лорд Батърсби, докато не откри, че стаята е празна — с изключение на едно легло и самата Карълайн. Обърна се рязко с лице към нея, вдигнал въпросително вежди.
— Какво означава това, Карълайн?
— Исках да поговоря с тебе… насаме.
— Няма какво да си кажем повече. Забавлявахме се, но всичко свърши. Може да не съм образцов съпруг, но съм женен и следователно съм извън твоя обсег.
— Баща ми е доста влиятелен и ако поискаш развод, сигурна съм, че съдът ще погледне благосклонно на молбата ти.
— Не искам развод — възрази Бен. — Тиа ми харесва. — Внезапно той замря, осъзнавайки поразителната истинност на изявлението си.
— Тя е още дете — каза насмешливо Карълайн. — Ако сте женени от три години, значи е била на не повече от петнадесет или шестнадесет години тогава. Нямах представа, че харесваш деца.