— Тя е по-голяма, отколкото изглежда — защити я Бен.
— Люби ме, Бен, заради старите времена — изрече Карълайн настоятелно.
Тя беше убедена, че щом Бен се озове отново в леглото й, ще осъзнае какво губи и ще остави младата си съпруга.
— Съжалявам, Карълайн, не и този път. — И той се обърна, за да излезе.
— Бен, погледни ме!
Звук като от раздиране на плат привлече любопитството му и той се обърна, за да види какво е намислила Карълайн.
Тя беше хванала деколтето на роклята си и го беше раздрала, излагайки на показ пищния си бюст.
— Ако не се любиш с мене, ще викам, че си ме изнасилил. Помисли за последиците. Помисли за клюката и какво ще направи с реномето на семейството ти. Не искам много, само да се любиш с мене.
Умът на Бен заработи трескаво. Нямаше желание да се люби с Карълайн, но не искаше и името му да се влачи в калта. Австралия не беше толкова далече, че слуховете за „приключението“ му да не стигнат до семейството му. Деър щеше да го убие, когато научи, че брат му е бил обвинен в изнасилване… ако баща му не го убиеше най-напред. А Бен със сигурност не възнамеряваше да остава завинаги в Англия. Австралия беше домът му и той винаги беше смятал да се върне там, след като се насити на лесния живот във веселия стар Лондон. Но подвижният му ум беше вече намерил решение на дилемата.
— Любенето с тебе ще бъде истинско удоволствие, Каро, както винаги. — Лека усмивка заигра по устните му. — Съблечи се.
Карълайн писна възхитено и започна да хвърля дрехите си. Когато остана гола, се изтегна в цял ръст на леглото и му помаха с пръст. Никой от двамата нямаше и най-малката представа, че Тиа, все по-разтревожена от дългото отсъствие на Бен, беше започнала да го търси. Отваряше една по една всички затворени врати в къщата на семейство Фенмор, докато не стигна до стаята, където бяха Бен и Карълайн. Вслуша се за момент в гласовете, после предпазливо натисна дръжката на вратата и я отвори достатъчно, за да надникне вътре. Очите й се отвориха широко, когато видя голото тяло на Карълайн на леглото и Бен, надвесен над нея. После се обърна и тихо се отдалечи. Ако беше останала още малко, щеше да чуе как той със смях казва на Карълайн, че си тръгва. Че не иска да има нищо общо с нея. Че тя може да вика, че я е изнасилил, но ще й бъде трудно да убеди когото и да било в това, щом нападателя го няма и няма никакви доказателства, че е бил точно той.
Бен намери Тиа точно където я беше настанил. Извини се излиятелно, че я е оставил сама толкова дълго време, но не се впусна в обяснения. Когато предложи да си тръгнат, тя не възрази. Докато пътуваха към дома, тя беше мълчалива и дистанцирана, но Бен не го забеляза; още се ядосваше на дръзката постъпка на Карълайн. Когато накрая си спомни, че Тиа е до него, вече бяха на няколко пресечки от дома му.
— Благодаря ти, Тиа.
— За какво? — запита тя намусено.
Радваше се, че й е дал време да помисли, защото имаше да крои планове.
— Че се държа като дама тази вечер. Беше изключителна.
Тиа отвори уста, за да изплюе някаква язвителна забележка, но възражението й беше изпреварено от внезапното друсване на каретата, в която пътуваха.
— Ка… какво има?
Бен се подаде от прозореца, за да пита кочияша, когато вратата се отвори и той се намери издърпан навън.
— Какво, по дяволите… Това обир ли е?
Двама мъже с цепеници го нападнаха едновременно. Кочияшът, вече ударен по главата, се въргаляше на земята. Беше късно, улиците бяха безлюдни.
— Това е жената, която търсим — излая един от мъжете, давайки знак на партньора си да издърпа Тиа от каретата.
— Оставете я, тя няма никакви ценности — извика Бен. — Вижте в джобовете ми, ако искате, а после си вървете.
Те не обърнаха никакво внимание на думите му, издърпвайки Тиа от каретата. Тя се бореше и бълваше ругатни, каквито никоя дама не изричаше.
— Я, чуваш ли това, Кребс? Сигурен ли си, че това е жената? Не ми се ще да ми нашарят задника, че съм отвлякъл друга.
— Не само ще ти го нашарят, ами и нещо повече, ако не си затвориш плювалника. Знаем какво ни е поръчано.
— Да, аз я държа, ти се оправи с тоя.
Това бяха последните думи, които изрече. Докато изблъскваше диво борещата се Тиа, той се натъкна на Бен, който чакаше точно такава благоприятна възможност. Добре осведомен за опасностите на лондонските улици, той никога не излизаше от дома без оръжие. Същото беше и в Австралия, където разбойниците скитаха из храсталаците и често нападаха, без да са били предизвикани. Ножът беше скрит в ботуша му и той го извади моментално, когато разбойникът го бутна. Тъй като онзи, който държеше Тиа, беше по-наблизо, той пръв почувства ухапването на студената стомана. Строполи се, стиснал корема си, и веднага я пусна.