— Връщай се в каретата, Тиа — викна Бен, обръщайки се към втория нападател.
Но онзи беше страхливец, веднага забеляза едрия ръст на Бен, опасния блясък в очите му и реши да не рискува. Партньорът му вече лежеше мъртъв или умиращ, а на него не му се искаше да го сполети същата съдба. Ако богаташът, който им беше платил, реши да го намери, за да си отмъсти за провалената мисия, винаги можеше да изчезне сред лондонските отрепки, където никой никога нямаше да го намери. Той се обърна и побягна.
Ако беше сам, Бен нямаше да се поколебае да го подгони. Но трябваше да мисли за безопасността на Тиа. Кочияшът се размърда и той му помогна да се изправи. Бутна го вътре в каретата при Тиа. Скочи на мястото му и подкара конете. Вътре Тиа беше твърде зашеметена, за да помръдне или дори да проговори. Очевидно тези двама мъже търсеха нея и Бен щеше да загуби живота си, ако не беше достатъчно умен, за да носи оръжие. Може би следващия път нямаше да има такъв късмет. Тя знаеше точно какво трябва да направи. Трябваше да направи така, че да няма следващ път.
Разстоянието до дома на Бен беше малко и преди Тиа да протестира, той я извади от каретата и я внесе вътре. Остави я да стъпи на пода едва когато се озоваха в стаята, която тя заемаше.
— Добре ли си? Онези мъже не са те наранили, нали?
— Не, добре съм — каза тя леко задъхана. — Благодаря, Бен.
— Страхувам се, че едно „благодаря“ този път няма да свърши работа, Тиа. Искам отговори и ги искам сега. Онези мъже не бяха крадци; търсеха тебе. Защо, Тиа? Какво искаха от тебе?
6
— Аз… не знам защо някой ще иска да ме отвлича — възрази Тиа. Не се осмеляваше да погледне към Бен от страх, че той ще познае, че го лъже.
— Не ти вярвам, Тиа. Да не си се забъркала в някакви неприятности? Не мога да ти помогна, ако не ми кажеш.
— Никой не може да ми помогне — изрече тя тихо. — Освен това, нямам представа какво искаха онези мъже от мене.
— Тиа, погледни ме.
Той подпря брадичката й с пръст и повдигна лицето й, за да погледне в очите й. Погледите им се кръстосаха в безмълвно противоборство; и двамата съзнаваха, че между тях се надига нещо експлозивно и мощно. Тя чувстваше желанието му, виждаше топлината в сивите му очи и нещо вътре в нея реагира с разтапящо сгорещяване.
Той сведе глава и плени устата й в целувка, която трябваше да бъде властна, но намерението му се обърка, когато меките й устни се разделиха под напора на неговите. Тя изпъшка тихо, когато целувката стана по-дълбока. В нея се разгоря пламък, който започна да разтапя костите й. Страстта, веднъж разпалена, нарастваше и двамата не бяха способни да я потиснат.
Бен прекъсна целувката, отдръпна се и се втренчи в Тиа с растящо любопитство. Какво у тази дребна, пламенна жена го караше болезнено да копнее да я притежава? Вярно, беше прекрасна, но такива бяха десетки други жени, които познаваше. Много от тях отблизо. Понякога беше безсрамна и цапната в устата, друг път, когато най-малко очакваше, го изненадваше с възпитано и изтънчено поведение. У нея имаше някаква тайна, която не подлежеше на определяне, но тя отказваше да разгласи каквото и да било за живота си освен факта, че си е изкарвала прехраната с джебчийство. И господ знае още с какво. Отвратителните неща, които е трябвало да прави, за да оцелее, дори не се поддаваха на разглеждане. Но някак си това нямаше значение. Господ да му е на помощ, но той я искаше! — Позволи ми да се любя с тебе — изстена Бен, притегляйки я към себе си, за да усети настойчивата му жажда. — Искаш го толкова, колкото и аз.
— Не… не… не съм го правила преди.
Устните му се извиха в подигравателна усмивка.
— Не е нужно да лъжеш, скъпа. Знам каква си и не ме интересува. И аз не съм неопитен.
Защо да настоява, че е девствена, помисли мрачно Тиа. Бен вече беше решил и очевидно не беше в настроение да чуе истината. За да бъде напълно честна със себе си, той я беше накарал да усети неща, които не беше знаела, че съществуват, беше я накарал да изпитва неща, за които само си беше мечтала. Толкова ужасно ли щеше да бъде да се почувства обичана и желана поне веднъж в живота си, преди да загуби самоличността си и да изчезне още веднъж в недрата на Лондон, където никой няма да я намери?
Бен взе мълчанието й за съгласие, грабна я на ръце и я отнесе в леглото.
— Няма да съжаляваш, скъпа, заклевам се. Искам да те ощастливя още повече, отколкото който и да било мъж, когото си познавала.