Выбрать главу

Но болка нямаше. Само повече удоволствие. Удоволствие толкова интензивно, че тя отново и отново се разтърсваше от приливите му. Започна да се гърчи под него, умът се отдели от тялото й и тя се превърна в нещо безумно, диво, стенеше и се задъхваше, викайки името му. Пришпорен от нейната реакция, Бен се присъедини към нея и намери собственото си удовлетворение.

Когато Тиа изплува, той се облегна на лакът и се взря в нея.

— Не мога да повярвам, че никога преди не си го правила, толкова си добра. Тялото ти е само страст и огън.

Тя се изчерви и отвори уста, за да каже нещо язвително, но Бен я изпревари.

— Не го казвай. Не мога да понеса да чувам уличен език от сладките ти устни.

— Откъде знаеш какво щях да кажа?

— Вече свикнах с неженствените изрази, които излизат от устата ти.

Тя го изгледа с неприкрито отвращение.

— Предполагам, знаеш всичко за дамите.

— Всъщност, да.

— Не смятам Карълайн Батърсби за дама.

— Каро е разглезена и понякога е доста противна, но никой не оспорва факта, че е дама.

Тиа изсумтя презрително.

— Като е такава дама, защо така се противиш на женитбата с нея?

— Нямам нищо против нея конкретно. Не съм мъж за женене. Никога не съм се влюбвал, а и не съм принуден да създам наследник. Брат ми Деър вече е осигурил на баща ми трима внуци. Бракът е за идиоти, които не знаят къде им е интересът. Освен това, няма да бъда добър съпруг.

— Да бе, поне за едно нещо сме на едно мнение — измърмори сънено Тиа.

Бен не можа да не се засмее на доста язвителната й забележка. Омаян, той загледа как гъстите й мигли полека се спускат над невероятните й очи, прилични на истински скъпоценности, и тя се унася в сън. Трябваше да признае, че я беше изтощил. Колко жалко, че не можеше да каже същото за себе си. Никога в живота си не се беше чувствал по-силен. Струваше му се, че може да я люби цяла нощ, непрекъснато, възстановявайки се всеки път, след като излее семето си в нея. Обикновено веднъж или два пъти му беше достатъчно, но нещо в Тиа го правеше истинска сексуална, машина.

По дяволите! Такива мисли бяха опасни.

Решавайки да обмисли всички непознати чувства, които го бяха нападнали, малко по-късно, Бен се обърна и я притегли в прегръдките си. Още носеща се по ръба на съня, тя просто въздъхна, когато тялото й се прилепи до неговото, и се почувства така, сякаш си е у дома.

Когато се събуди, слънцето светеше и Бен го нямаше.

Тя остана в леглото, докато можа. Беше гладна, но пренебрегна това усещане, не искайки да се среща с Бен толкова скоро, след като се беше предала. Не беше сигурна какво да очаква от него. Щеше ли да й се присмива, че се е поддала на фината му съблазън? Или защото е била девствена? Забави се в стаята си колкото можа, после слезе долу, когато гладът я подгони към трапезарията, точно навреме за обед. Бен я чакаше, изглеждайки във висша степен самодоволен и отвратително отпуснат. Противно на това, което беше решила, очите й срещнаха неговите и тя се предаде. Страстта, гореща, интензивно и толкова чувствена се спусна право в нейната разтапяща се сърцевина. Той й се усмихна и сърцето й падна в петите.

— Надявам се да си спала добре.

Втвърдявайки сърцето си срещу опустошителното му обаяние, Тиа просто кимна.

— Надявам се да си гладна. Накарах готвачката да приготви специален обед.

Тя кимна отново.

— Сърдиш ли ми се?

— Аз… не, наистина не.

— Добре. — Той изглеждаше искрено обезпокоен и се зарадва, че не му е сърдита. — Ще бъда добър с тебе Тиа, обещавам. Няма да съжаляваш. Когато тръгна за Австралия, ще направя така, че да не се налага вече да крадеш, за да се изхранваш.

— Какво!

Да не би Бен да мислеше онова, за което и тя си мислеше?

— Искам да живееш с мене като моя любовница, докато съм в Лондон. Освен това, хората ще очакват съпругата ми да живее с мене.

— Не — изрече тя с корава надменност.

— Отказваш ли? — Не беше мислил за такава възможност.

— Разбира се. Никога не съм принадлежала на който и да било мъж и не възнамерявам сега да става така. Малцина биха завидели на живота ми, но поне съм свободна.

— По дяволите, Тиа, няма какво да загубиш, ако ми станеш любовница — възрази Бен, хвърляйки салфетката си.

— Няма ли? Този разговор ме отегчава, Бен, освен това съм прегладняла.