Тя спокойно напълни чинията си и започна да се храни. Но честно казано, не беше толкова спокойна, колкото изглеждаше. Сърцето й биеше яростно в гърдите и мисълта да заспива всяка нощ в ръцете на Бен й носеше нежелано успокоение. Не би могла да си позволи такива мисли. Нямаше бъдеще за нея и Бен, никога нямаше да има. Той не само беше против брака, но и собственото й положение забраняваше всякакви мисли за нормален живот, за какъвто копнееха повечето жени. Всякакъв вид връзка с Бен би довела до катастрофа.
Той се изправи рязко. Нямаше представа защо мисълта, че Тиа ще го напусне, му причиняваше такава силна болка. Само знаеше, че иска тя да остане с него, докато е в Лондон. Вече я беше представил като своя съпруга и не виждаше защо трябва тихо да изчезва. Господ да му е на помощ, но я желаеше!
— Няма да си тръгнеш, Тиа, и това е! Трябва да посетим тазвечершното соаре на семейство Фишър. Облечи бялата сатенена рокля.
След като изрече тези думи, той излезе от стаята; енергичните му стъпки отразяваха раздразнението му.
Тиа беше замислена и тиха, когато придружи Бен на соарето на семейство Фишър. Въпреки че той твърдеше обратното, тя знаеше, че времето й с него е ограничено. Беше опасно да остава повече, защото рано или късно можеше да бъде разпозната. Вече знаеше, че онези мъже я следят и е само въпрос на време, преди да бъде насила върната в плачевната ситуация, от която беше избягала преди три години.
Вечерта бе приятна, Бен беше внимателен, но озадачен от странното й настроение. Щеше да бъде шокиран, ако знаеше, че тя води вътрешна война. Дълбоко в сърцето си усещаше, че иска да остане при него, докогато той я желае, да бъде негова любовница и да вкусва повърхностната любов, която той й предлагаше. Не… не любов… никога любов. Но би могла да се преструва, нали? Не беше очаквала да изпитва нещата, които той я караше да изпитва, или дивия екстаз, който любенето му й даваше. Сега, когато имаше това, й беше трудно да се откаже от него, като знаеше, че никога повече няма да го изпита. Но точно поради тази причина трябваше да си тръгне. Не се осмеляваше да отдаде сърцето си на този нежен дявол.
Когато Бен предложи да си тръгнат, тя се съгласи с готовност. Устата я болеше от усмихване, а и беше още изтощена от липсата на сън предната нощ. Този път се върнаха без произшествия, макар че Бен беше бдителен и напрегнат и се отпусна едва когато кочияшът спря пред портата. Помогна на Тиа да излезе от каретата и се обърна, за да каже нещо на кочияша. Разсеяна за момент, тя погледна към безлюдната улица. С крайчеца на окото си зърна движение в сянката отстрани на къщата и обърна поглед нататък.
За свой ужас видя там да се спотайват двама мъже. Когато я видяха да гледа, към тях, те изчезнаха в мрака, оставяйки у нея недвусмисленото впечатление, че шпионират нея и Бен.
Поемайки си дъх, разтреперана, тя се втурна към къщата. Понеже вече беше платил на кочияша, Бен тръгна след нея. Отвори вратата и тя се вмъкна вътре.
— Иди горе, след малко ще дойда — изрече той провлечено, хвърляйки й многозначителен поглед.
Загледа я как се качва по стъпалата и на лицето му се изписа замислено изражение. Толкова беше възбуден, че му трябваше всяка частица самообладание, за да се въздържи да не хукне нагоре след нея, да я хвърли на леглото и да влезе в нея, отново и отново. Но докато говореше с кочияша, беше видял нещо, което трябваше да проучи. Ако не грешеше, някой наблюдаваше и него, и Тиа. Той силно подозираше, че това е свързано с двамата мъже, които ги бяха нападнали предната вечер. Тиа беше в опасност и рано или късно той щеше да изтръгне истината от нея.
Тиа се разхождаше из стаята с дребни, нервни стъпки. Знаеше, че в края на краищата ще бъде принудена да напусне къщата на Бен, а случилото се в последните две нощи потвърждаваше необходимостта. Тя не само беше заплашена да загуби свободата си, но излагаше и живота на Бен на опасност. Ако нещо му се случеше заради нея, нямаше да си го прости.
Вратата се отвори и той влезе в стаята. Двамата се взряха един в друг за момент, който им се стори цяла вечност, преди Бен да заговори.
— Видя ли някого да се спотайва пред къщата, когато си дойдохме?
Тиа не знаеше какво да отговори. Ако признаеше, че е видяла двамата главорези, Бен вероятно щеше да я разпитва, докато не сломи съпротивата й. А тя не можеше да позволи да стане така.
— Не, никого не видях.
Той я изгледа остро.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, защо да те лъжа?
— Защо, наистина.
Той разкопча ризата и я издърпа от панталоните.
— Какво правиш?
Една тъмна вежда се вдигна нагоре.