— Готвя се да си лягам.
— Това не е твоята стая.
— Грешиш, това е моята стая. Всичко тук е мое, включително и ти.
Тиа опита друга тактика.
— Не мисля, че това е добра идея.
Идеята е чудесна.
Той разкопча панталоните и ги смъкна по тесния си ханш.
Тиа облиза внезапно пресъхналите си устни и загуби способността да говори за около две минути. Когато гласът й се върна, му липсваше убеденост.
— Аз… много съм уморена тази вечер. Не искам това.
— Точно това искаш — каза Бен с върховна арогантност. — Искаш ли да ти помогна да се съблечеш?
— Не… искам да кажа, да… о, боже, не знам.
— Тиа, не се противи, ще се любя с тебе тази вечер. Не мисля за нищо друго, откакто излязох от леглото ти тази сутрин.
— Защо? Сигурна съм, че има други жени, по-опитни от мене, които ще искат да те приемат в леглата си.
— Проклет да съм, ако знам защо те искам. Още не съм се опитал да го анализирам.
Сега той беше гол, всеки инч от изваяното му тяло беше изложен пред погледа й. Беше твърд и готов и се придвижваше към нея с бавни, отмерени стъпки. Тиа отстъпи, докато не усети как коленете й се опират в ръба на леглото. Когато се обърна, за да се оттегли в друга посока, Бен я прегърна, притегли я към твърдата стена на гърдите си и устните му потърсиха нейните с властна настойчивост. Този път Тиа не искаше да се предаде толкова лесно, брутално осъзнавайки, че всеки път, когато се люби с нея, той прави раздялата още по-трудна.
Тя замря неподвижна в напрегнатите му обятия. Но Бен не остави никакво място за протест, когато започна да съблича дрехите й. Харесваше му начинът, по който тя се изпълваше с пренебрежение, а в следващия миг трепереше, отдавайки му се. Харесваше… всичко у нея. Дори начина, по който се опитваше да го накара да повярва, че не го желае. Накрая вече нямаше значение какво иска тя, защото тялото й реагираше независимо от ума й, докато тя се отдаваше на изкусните му докосвания. Мъчеше се да не чувства сгорещяването на кръвта си или извисяващия се пламък, който бушуваше във вените й, но всичко бе изгубено, когато сетивата й се разпаднаха на милиони парченца.
Следващото, което осъзна, беше Бен, изтегнат на леглото, който я слагаше върху себе си, за да проникне в нея. Ханшът й започна от само себе си да се извива, посрещайки всеки тласък, докато тя се опитваше да усмири невъобразимата буря, която се надигаше у нея. Възбудата се усилваше и тя люлееше ханша си, яздейки го с диво отдаване. Неспособен да задържи силния изблик на безумна страст, която го разтърсваше, Бен докара и нея, и себе си до съкрушителната кулминация. Извика името й и бе възнаграден, когато чу собственото си име прошепнато от устните й — нежно като сладък летен дъжд.
Тиа беше решила. Трябваше да напусне Бен, и то веднага, преди да му се е случило нещо ужасно. Той беше излязъл рано на следващата сутрин и тя реши, че няма по-добър момент да изчезне тихо от живота му. Беше си изпълнила ролята — така, както не беше предвиждала — и нищо добро не би могло да произлезе, ако останеше при него. Само щеше да му донесе неприятности, особено сега, когато изглеждаше много вероятно присъствието й тук да е станало известно на единствения човек, който имаше пълното основание да разруши нейния живот и този на Бен.
Тъй като не можеше да излезе облечена като жена, тя претърси килерите на Бен в надеждата да намери нещо по-подходящо за обличане. Но дрехите му бяха толкова големи, че нямаше как да ги облече. Помисли да поиска от Джийвърс някакви дрехи, но реши, че съвестният иконом може да заподозре нещо и да не я пусне. Вече обезумяла, тя се качи на тавана и започна да рови в оставените там сандъци. Щастието й се усмихна, когато намери запазени момчешки дрехи, спретнато сгънати в един от сандъците. Бяха старомодни, но съвършено подходящи за целта й. Имаше няколко каскета и тя избра един, който се спусна ниско над ушите и закри буйната й руса коса.
Когато изплува от тавана след малко, дори Бен не би я познал, помисли тя самодоволно. Грешеше, но понеже той не беше там, за да я предизвика, тя не обърна внимание на натрапчивото подозрение, че именно той би я познал с най-голяма сигурност. Преди да се измъкне на свобода, влезе в кабинета му и затърси пари из чекмеджетата. Бен вече знаеше, че е крадла и джебчийка, така че още едно такова обвинение нямаше да има никакво значение. Освен това Еднооката Берта сигурно щеше да я цапардоса здравата, ако се появеше без нещо, с което да я усмири, и с обяснение за дългото отсъствие.
За щастие Бен винаги държеше пари за Джийвърс, ако стане нужда да се купи нещо, и Тиа бързо грабна половината. Обърна се, за да излезе, но размисли, събра останалите монети и се измъкна от стаята, а после и от къщата. Погледна назад само веднъж. Сълзите, потекли по лицето й в яростна надпревара, не й позволяваха да види каквото и да било.