Беше живяла за кратко в рая; само да можеше да остане там цял живот.
7
Бен се върна у дома в прекрасно настроение. Беше купил едно украшение за Тиа и нямаше търпение да й го подари. Много беше доволен от себе си и от нея, не би могъл да намери по-отзивчива любовница. Тя беше всичко, което някой мъж би могъл да желае от жена — и това, което правеше цялата картина още по-изключителна, беше сигурността, че той пръв я е въвел в света на чувствената удоволствие. Бен наистина се беше учудил, че тя е девствена, особено като знаеше в какви ужасни условия е живяла. Да приеме самоличността на момче беше гениален ход, но той не беше сигурен колко време би издържала с тази маскировка.
Джийвърс му отвори вратата. Загрижената физиономия на иконома и умисленото му изражение накараха сърцето на Бен да падне в петите, защото той веднага разбра, че нещо не е наред.
— Какво има, Джийвърс? Можеш да ми кажеш.
— Съжалявам, господине, нямах представа… искам да кажа, бях зает и дори за миг не съм си и помислял, че тя ще…
— Станало ли е нещо с Тиа? — Първата му мисъл беше, че човекът или хората, които я следяха, са я отвлекли в негово отсъствие. Изруга глупостта си, че я е оставил без надзор. — Нали й няма нищо?
Зададе въпроса почти с надеждата да се е случил някакъв инцидент, а не някой да я е отвлякъл и да й е причинил физическа вреда.
— Няма я, господине, изчезна безследно. Бях в задната част на къщата и когато отидох в стаята й малко по-късно, за да я проверя, тя не отвори вратата. Търсих я навсякъде в къщата, но не можах да я намеря.
— Може да е отишла на пазар? — предположи оптимистично Бен, макар че в сърцето си знаеше, че пазаруването е последното, с което би се заела.
— Не мисля така — изрече полека Джийвърс. — Нищо не липсва от гардероба й, нито една от новите рокли, които й купихте.
— Сигурно не е излязла от къщата необлечена.
— Проверих и гардероба ви, спомних си, че когато я доведохте тук, тя беше облечена като момче.
— И?
— Всичко си е на място.
— По дяволите!
Вземайки стъпалата две по две, Бен се качи на горния етаж и влезе в стаята на Тиа. Беше точно както му разказа Джийвърс. Докато търсеше из гардероба, той забеляза, че всичките й дрехи са окачени спретнато вътре.
— Тиа!
Хукна от стая на стая, викайки я по име. С всяка изминала минута гневът и тревогата му нарастваха. След като едва не я бяха отвлекли, тя не разбираше ли, че е опасно да излиза без придружител? И най-напред, защо е излязла, замисли се Бен озадачено. Не я беше наранил. В действителност й беше доставил удоволствие. И беше получил повече удоволствие, отколкото можеше да си припомни. Неблагодарно момиченце, помисли той. Толкова му беше приятно с нея, беше отишъл да й купи подарък, а тя изчезва веднага що той се обърне гърба.
Тогава една ужасяваща мисъл влезе в мозъка му и отказа да бъде изтикана. Ами ако онези главорези са я хванали? Все още не знаеше защо я търсят, но това не намаляваше страховете му… или гнева му. Нещастна неблагодарница! Когато я намери, ще я натупа здравата. Ще й посини задника. Представи си го. Това малко, дръзко дупенце, голо и извиващо се, когато я метне на коляното си…
По дяволите! Втвърдяваше се, щом започнеше да мисли за това съвършено малко седалище, а би могъл да си представи и още десетки хубави неща, които да направи с нея, вместо да я набие. Но най-напред трябваше да я намери. Спусна се по стълбите, мина покрай изумения Джийвърс и излезе навън. Запъти се към най-отвратителната част на Лондон, сигурен че Тиа, ако е избягала по собствено желание, се е върнала към живота, с който е свикнала. Тъй като носеше пистолет, както и нож в ботуша си, а и още беше светло, той се чувстваше в сравнителна безопасност.
Макар че го срещнаха десетина подозрителни типове, пет-шест окъсани проститутки и неколцина съмнителни просяци, не намери и следа от Тиа. Когато се опита да получи информация срещу няколко монети, срещна малко по-добър прием, макар че прояви достатъчно разум да не вярва на нито едно от лукавите създания, които беше запитал. За съжаление, като че ли никой не беше виждал някакво момче да скита из улиците. Или ако бяха виждали, описанието, което даде Бен, подхождаше на още десетки такива момчета.
Той скита из улиците дълго след полунощ, докато не започна да вали силно и това го принуди да изостави търсенето си. Но на следващия ден се върна там, по-решен от всякога да намери Тиа. Ужасяващата мисъл за всички страшни неща, които можеше да й се случат, едва не го подлуди. Тя беше твърде красива, твърде женствена, за да продължава да се маскира като момче. Рано или късно някой щеше да я разкрие и тя щеше да попадне в ръцете на мъже, които щяха да я похитят без никаква милост.