Тази ужасна мисъл накара вътрешностите на Бен да се сгърчат болезнено. Тиа може и да беше проклета, но не заслужаваше такъв живот, какъвто беше водила преди съдбовната им среща. Как можеше да предпочита такова долно съществувание, когато той й предлагаше нещо много повече, запита се сърдито Бен. Защо беше избягала, след като й беше казал, че ще се грижи за нея и никога повече няма да й се налага да краде, за да се прехранва? Не беше ли обещал да се погрижи за благополучието й, когато дойде време да се върне в Австралия? Бягството й имаше ли нещо общо с мъжете, които се бяха опитали да я отвлекат?
Въпроси. До един без отговор. Беше спал много малко в последните два дни, беше се хранил дори още по-малко, защото нямаше време да яде, докато обикаляше бордеите, за да търси едно дребничко момиче, което като че ли беше престанало да съществува. Да не би да си я беше измислил? Да не беше създание на мечтите му? Не, изсумтя той решително, представяйки си всяка умопомрачителна подробност от любенето им. Тя беше като живак в ръцете му, топла и прекрасна, толкова чувствителна, че страстта й поддържаше неугасващ огън в ума и тялото му.
Когато Бен се върна у дома късно тази нощ, го чакаше съобщение. Джийвърс го осведоми, че е било донесено от капитана на един кораб, който наскоро се върнал от Нов Южен Уелс. Пишеше Рой, бащата на Бен. Макар да беше уморен, Бен отвори плика и се зачете. Заради това, че пътуването от Англия до Австралия траеше много, той беше получавал много малко писма от семейството си и през дългото му отсъствие можеше да се е случило какво ли не.
За щастие, никаква катастрофа не се беше стоварила върху семейството му, но въпреки това новините бяха поразителни. Баща му, Рой Пенрод, настояваше Бен веднага да се върне в Нов Южен Уелс — колкото може по-скоро. Рой, отскоро женен за еманципантката Мод Линч, искаше да заведе невестата си на продължителен меден месец в Англия и Европа и даже смяташе да прекара остатъка от живота си в Англия. Оставяше процъфтяващата си овцевъдна ферма под управлението на Бен, тъй като по-големият му син Деър имаше повече имот, отколкото би могъл да управлява, обширно имение и растящо семейство, за което трябваше да се грижи.
Бен остана като ударен от мълния. Това беше най-лошият възможен момент за завръщане в Австралия. Имаше прекалено много недовършени работи, за които да се погрижи. Не искаше да тръгне, преди да намери Тиа, но и не би могъл с чиста съвест да се противопостави на желанията на баща си. Беше отсъствал вече две години, в края на краищата, и беше пропилял времето си в лекомислени занимания, докато баща му и Деър работеха за прехраната си. Щом имаха нужда от него, значи щеше да замине, както баща му молеше. В един момент от живота си Деър беше прекарал известно време в Лондон, точно като него сега, само че се беше върнал със съпруга. Бен се надяваше да не очакват от него да повтори постъпката на брат си, защото щяха да бъдат сериозно разочаровани.
— Значи, реши да се върнеш, а? Да не те е подгонил законът?
Еднооката Берта изгледа Тиа със здравото си око, отбелязвайки чистите дрехи и здравата розовина на бузите й, които забележимо бяха напълнели през седмиците отсъствие.
— Намерила си си най-накрая мъж, а? — запита тя проницателно. — Така ми изглеждаш. Надявам се да си е струвало. Защо се връщаш?
Тиа трепна. Берта беше единствената е изключение на Бен, която знаеше самоличността й, и тя зависеше от нейната добра воля, за да не научи никой друг тайната й. Досега се радваше на благоразположението й, защото беше най-добрата джебчийка и й носеше пари. Но същевременно изобщо не се съмняваше, че Берта би я продала, ако получи добра цена.
— Върнах се, друго не ти трябва да знаеш — изрече Тиа намусено.
Единственото око на Берта проблясва злобно. Никой не можеше да обвини тази купчина кожа и кости, че има нежно сърце. Никой не знаеше как точно беше загубила едното си око и малцина се бяха осмелили да я питат. Висока и слаба, тя беше сръчна и имаше на разположение цяла армия просяци. Можеше да натопи всекиго само с едно намигване, докато в същото време предлагаше закрила срещу пари. Къпеше се рядко, косата й стърчеше на всички страни в объркани сиви кичури. Един поглед към нея би бил достатъчен за цял живот неспирни кошмари.
Берта обаче беше развила любов към Тиа от самото начало, ако някой би могъл да я обвини, че крие нежност във вкамененото си сърце. Но само докато очакваше от нея да й носи пари.