— По дяволите! Върни се, проклет малък крадецо! Ставайки бързо, Бен хукна и пъргаво хукна подир крадеца, макар да беше доста по-едър от него. За негово огорчение алеята нямаше изход. Но като видя как няколко празни щайги бяха струпани една върху друга, той заключи, че момчето е прескочило високата стена, за да му избяга. Гневната решителност придаде криле на краката на Бен; той с лекота прескочи оградата, стъпвайки на щайгите, и се качи на стената тъкмо навреме, за да види как крадецът изчезва зад ъгъла.
— Дяволски негодник — измърмори полугласно Бен, спускайки се след крадеца.
Беше в Лондон вече две години, но сега за първи път ставаше жертва на улично нападение и грабеж. Въпреки това трябваше да признае, че за първи път постъпва толкова глупаво да тръгне сам из тази част от Лондон.
Дългите, мускулести крака на Бен направиха няколко огромни крачки, докато той скъсяваше разстоянието между себе си и джебчията. Поддържано в превъзходно състояние, въпреки двете години в Лондон, тялото му реагира с лекота, подчиняваше се на командата да увеличи скоростта. Тъй като беше живял през повечето време в неопитомената пустош на Австралия, той беше свикнал да се напряга неимоверно много. И голямата му сила се прояви в енергичното преследване на джебчията, който беше отнел парите му.
Бен застигна негодника точно когато дрипавото създание щеше да се скрие в една постройка. То изсумтя изненадано, когато Бен изскочи от тъмнината и го събори сред боклуците в алеята зад големия изоставен склад.
— Хванах те, проклет крадецо! — извика Бен, сграбчвайки дребосъка за врата, и го разтърси, докато не чу как тракат зъбите му. — Има много като тебе в Нов Южен Уелс, за да стана плячка на някой такъв в Лондон. Давай парите, червей такъв.
Бездомното създание беше така силно разтърсено, че не можеше да каже и дума. Ако този бик не престанеше да го тръска така, скоро щеше да остане без глава. Когато Бен най-накрая престана, дребосъкът отвори учудващо нежната си уста и се разрази в поток от диви ругатни, които опариха ушите на Бен.
— Копеле проклето, махай си мръсните ръце от мене!
— Сквернословна малка пепелянка! — изсъска Бен през зъби. — Ще ми се да те смажа още сега, момченце. Защо да чакам закона да се занимава с тебе, като и аз мога да се справя?
Крадецът пребледня, извърна се и атакува ръката на Бен с острите си бели зъби.
— Ау! По дяволите! Ще ми платиш за това, проклет малък парцалив просяко! — изкрещя Бен, подновявайки безмилостното тръскане.
Наистина му се искаше да удуши този малък негодник, но благоразумно се въздържа.
— Боли ме, зъл дявол такъв!
— Така ти се пада. Сега давай кесията.
— Ще ме пуснеш ли, ако ти върна парите?
— Не. Ще те отведа при полицая веднага щом си върна парите.
— Дяволите да те вземат!
— Не си ли малко млад за такава работа? — запита Бен, докато си прибираше неохотно върнатата кесия.
— Годините ми са повече, отколкото изглеждам — отвърна кисело джебчията.
— Как се казваш? — продължи с въпросите Бен.
— Не е твоя работа!
— Внимавай как ми говориш. Трябва ти един хубав бой.
— Достатъчно бой вече изядох — наперено се озъби бездомното създание.
В мига, когато Бен го поотпусна, то отново се задърпа.
Стряскащите думи на хлапето накараха Бен да се замисли. Бедното бездомно момче сигурно живееше на улицата, борейки се с разни негодници още от най-крехка възраст, помисли виновно Бен, а той се държи с него като някакъв проклет грубиян. Беше два пъти по-едър от него и лесно можеше да го смачка с една ръка, така че защо трябваше да се държи толкова жестоко? Защото е проклет крадец и джебчия, каза си той. Ако се размекнеше сега, момчето вероятно щеше да свърши на бесилката или да бъде транспортирано в наказателна колония като Австралия. Но Бен почувства състрадание към това толкова младо и безпомощно същество…
Възползвайки се от разсейването му, дребосъкът се дръпна рязко и хукна да бяга. Но Бен беше по-бърз. Протягайки дългата си ръка, той скочи към бягащия крадец. Когато прибра ръката си, тя стискаше вълнената шапка, която той беше нахлупил над ушите си. Дъхът му болезнено замря в гърлото, когато изпод шапката изскочиха дълги светли къдрици и се разстлаха на раменете на крадеца като сребърна мантия. Заинтригуван, Бен настигна моментално дребосъка, хващайки един копринен кичур, което сложи внезапен край на отчаяното му бягство.