По дяволите, помисли той. Как една такава дребосъчка успява да запали този див огън в кръвта му? Беше виждал много голи жени досега, някои от тях бяха красиви като Тиа, но никоя не му беше въздействала като мистериозната малка вещица, която сега споделяше каютата му. Тя спеше толкова дълбоко, че дори нямаше представа, че той я съблича. Ако не беше такъв джентълмен, щеше да се хвърли върху нея, да влиза и да излиза, отново и отново, докато не прочисти организма си от нея. Но един глас вътре в него шепнеше, че никак няма да му бъде лесно да премахне Тиа от себе си. В действителност, това може би щеше да бъде най-трудното нещо, което някога се беше опитал да направи.
Въздъхвайки съжалително, той съблече собствените си измокрени дрехи и се вмъкна в леглото до Тиа, дръпвайки покривките над двамата. Нейното премръзнало тяло беше като ледено блокче и макар да знаеше, че ще разпъне самообладанието си до невъзможни граници, Бен се обърна към нея и придърпа несъпротивляващото се тяло в прегръдките си. Мек стон се изплъзна от посинелите устни на Тиа и тя се сгуши по-плътно в ръцете му, поглъщайки неговата топлина. Блажено затоплена за първи път от два дни насам, тя спеше непробудно. Но не и Бен. Мъчението да държи нежното й тяло така близо до сърцето си — това толкова дребно, така уязвимо тяло — беше непоносимо. Шест месеца такъв живот и той щеше да се превърне в беснеещ маниак много преди да стигнат Австралия.
Преди Тиа да се събуди на следващата сутрин, Бен отиде да се срещне с капитан Комбс. Намери го на мостика.
— Спа ли добре, Бен? — запита Джереми, донякъде стреснат от измъчения вид на приятеля си.
— Честно казано, изобщо не съм спал — призна сухо Бен.
— Ако момчето те притеснява, може би ще успея да ти намеря място при първия помощник.
— Да, бе — изръмжа Бен, изпращайки такъв свиреп поглед към Джереми, че горкият човек не знаеше какво да мисли. — Има нещо, което трябва да знаеш, и се надявам, че ще ме разбереш, когато ти го кажа.
Джереми търпеливо зачака Бен да продължи.
— „Момчето“, което доведох на борда, не е момче, а съпругата ми.
Озадачено изражение се настани на простодушното лице на Джереми. Той добре знаеше каква антипатия изпитва Бен към брака. Не му повярва, нито за минута. Но щом Бен го молеше да му повярва, кой беше той, че да оспорва решението му?
— Доста странно, нали? — Направи всичко възможно да не се разсмее. Бен си беше голям женкар и сякаш такъв си и оставаше.
— Знам, че ти е трудно да го преглътнеш, Джереми, особено като се вземе предвид по какъв начин доведох Тиа на борда, но ми повярвай, като ти казвам, че тя ми принадлежи.
Джереми не се усъмни нито за момент. Повечето жени биха признали какво ли не, само и само да сграбчат такъв женкар като Бен Пенрод.
— Не поставям под съмнение почтеността ти, Бен — ухили се Джереми. — Щом казваш, че хлапето… ъ-ъ… младата дама е твоя съпруга, това е достатъчно за мене.
— Бих оценил, ако не казваш нищо на другите пътници за начина, по който изглеждаше Тиа, когато я докарах снощи на борда. Историята е доста сложна и не искам сега да се разпростирам.
— Разбира се. Кога ще ме представиш на съпругата си, както си му е редът?
— Веднага щом се събуди. Беше крайно изтощена снощи, когато най-накрая заспахме.
Джереми едва не се задави от изблика на смях, който трябваше да потисне в гърлото си.
— В такъв случай, остави я да спи, сигурен съм, че си е заслужила отдиха. — И морякът вече избухна в смях. — Съжалявам, приятел, но като те познавам, ми е много смешно. Колко жалко, че Марта не дойде на това пътуване с мене, тя обича да се смее, както и аз.
Бен се изчерви, донякъде смутен, че е излъгал Джереми за отношенията си с Тиа, но странно несклонен да я нарече своя любовница. Тиа сега беше негова отговорност. Той беше предявил претенции към тази отговорност, когато я беше завлякъл на борда на „Марта“ и я беше принудил да го придружи в Австралия. Там тя нямаше приятели, нямаше средства, с които да се издържа. И тъй като по негова вина сега пътуваше към непозната земя, честта му забраняваше да я изостави. Освен това, той беше отнел невинността й и й дължеше покровителството си.
Тиа се протегна чувствено. Не можеше да си спомни откога не е спала толкова добре. Смътно си спомняше, че едни силни ръце я бяха прегръщали един дълбок глас беше шепнал нежно на ухото й… и топлина. Беше толкова премръзнала, а тялото на Бен й беше дало топлина и комфорт. Господ да й е на помощ, когато не е прекалено изтощена, за да реагира на близостта му! Щеше да и трябва цялото й самообладание, за да държи Бен на една ръка разстояние и да опази собственото си сърце цяло.