Точно тогава Бен отвори вратата и влезе вътре. Носеше поднос с храна, която миришеше възхитително.
— Време е да ставаш, сънливке. Надявам се да си гладна.
— Прегладняла — каза тя и седна, за да може той да сложи подноса на скута й.
Едва тогава разбра, че е гола. Почервеня, издърпа чаршафа до брадичката си и му хвърли строг поглед.
— Аз те съблякох. Не можех да те оставя да спиш с мокри дрехи, нали?
— Разбира се, че не — изрече тя намусено — Какво друго си направил?
Бен я изгледа изумено.
— Нищо. Може да съм копеле, но не ми харесва да се любя с жени, които не могат да го почувстват или да реагират. Когато се любя с тебе, искам да си напълно будна и да се наслаждаваш.
И й отпрати такава дяволита усмивка, че Тиа едва сдържа гнева си.
— Как ли пък не!
Бен само се подсмихна.
— Побързай, наяж се. След като се облечеш, искам да изведа „съпругата“ си горе, за да се запознае с другите пътници.
— Още дрънкаш глупости. Вече няма да се правя на твоя съпруга.
— Как предлагаш да обясним това, че споделяме една каюта? — наблегна Бен. — Или искаш да те обявя за своята курва?
— Проклет арогантен негодник! Трябва ли винаги да е по твоему? Може да искам да съм твоя курва, а не съпруга.
— Малка вещица такава — изрече Бен през здраво стиснати зъби. — Има много жени, които биха завидели на положението ти.
— Като Карълайн Батърсби ли?
— Е… да. Каро би припаднала от щастие, ако споделяше каютата с мене и я бях представил като своя съпруга.
— Тогава защо не се ожени за тая малка интригантка?
— Не искам да се женя за която и да било!
— Хубаво — изрече самодоволно Тиа. — И аз не искам.
— Тази преструвка е само за твое добро. Аз със сигурност нямам какво да спечеля.
Тиа неохотно се съгласи.
— Много добре, Бен, ще продължа с този фарс, но само докато стигнем в Австралия. След това всеки си тръгва по пътя. Съгласен ли си?
— На нищо друго не съм съгласен — заяви Бен с върховна арогантност.
Джереми Комбс беше приятно изненадан, когато се запозна с Тиа малко по-късно. Тя изглеждаше зашеметяващо, облечена във възхитителна рокля, златистите коси се развяваха около красивото й лице, а дребното й, стройно тяло стоеше гордо изправено. Но, от друга страна, той не беше очаквал нищо по-малко от Бен Пенрод. Тиа и Бен бяха представени на по-голямата част от другите пътници, общо двадесет, и бяха приети като съпрузи, за каквито се представяха. Всяка нощ Бен лягаше при Тиа на общото легло, но за негово огорчение тя твърдо отказваше да бъде съблазнена. А той нямаше желание да принуждава малката разбойничка. Но, господи, не знаеше колко време още би могъл да издържи на сладкото мъчение да спи до нея, да чувства топлината й да се просмуква в порите му, да я желае толкова силно, че да й предложи…
Божичко! Мислите му напоследък го ужасяваха. Обмисляше неща, които преди няколко седмици, преди да беше срещнал Тиа, бяха го изпълвали с отвращение. Но когато започнаха да минават цели седмици, тези мисли се връщаха, изкушаваха го, дразнеха го… изтезаваха го. Тиа го подлудяваше и единственото решение, за което можеше да се сети, беше онова, което отбягваше с всепоглъщаща страст, което беше белязало зрелия му живот. Не можеше да продължава така. Нещо трябваше да даде…
Мислите на Тиа вървяха в същата посока като тези на Бен. Започваше да не издържа да се представя за негова съпруга. Имаше званието, но не и облагите. Ако не знаеше точно в какво се състоят тези предимства, нямаше да бъде толкова важно. Но тя беше вкусила страстта, беше отпила дълбоко от неповторимото любене на Бен и отчаяно копнееше за истински брак, какъвто разиграваха двамата пред хората. Но никой по добре от нея не знаеше колко невъзможна е тази мечта. Не само защото Бен хранеше антипатия към брака, но и защото нейният собствен живот беше прекалено усложнен. Любовта беше чувство, което тя не можеше да си позволи да усеща, защото не беше предназначена да изпита любовта на някой мъж или да й отвърне.
Тя побърза да се приготви за лягане, искаше да е заспала, когато Бен се върне в каютата. Така беше много по-лесно, отколкото да лежи будна часове наред, усещайки топлината на тялото му, виждайки страстта в изразителните му сребристи очи, докато се впиваха в нейните с интензивност, която разтапяше костите й. За съжаление, той влезе в каютата, преди тя да си беше легнала.
— Още си будна, това е добре — каза той. Погледът му беше странен и накара Тиа веднага да застане нащрек. — Има нещо, което искам да те питам. Мислих за това дълго време и усещам, че е редно да постъпя така.