Съгласието да стане любовница на Бен не улесняваше живота на Тиа. Любеха се със страст, която ги шокираше и ги караше да изпадат във възторг. Той беше великодушен любовник, винаги гледаше тя да получи удоволствието си, преди той да стигне до своята наслада. Беше взискателен. Не я оставяше да лелей пасивна в ръцете му, както се беше опитала да направи един-два пъти с надеждата, че неотзивчивостта ще спаси съвестта й от ужасния грях, който вършеше. Но независимо колко често се опитваше да се самоосъжда, задето позволяваше на Бен да се люби с нея, не би могла да намери в сърцето си съжаление заради постъпките си. Толкова лесно беше да се люби с него и нямаше нищо чудно, че жените му се лепяха. Но въпреки това тя не виждаше защо да не му позволява да се люби с нея, стига й двамата да знаят, че това трябва да свърши, когато корабът пристане в Нов Южен Уелс.
И се караха. Гласовито, енергично, като две здрави животни, които са по-доволни да се борят, отколкото да бъдат разделени. Другите пътници гледаха на тях със снизходителна толерантност, мислеха ги за младоженци, чиято взаимна страст още не е угаснала. Само мислите на Джереми Комбс течаха в съвсем друга посока. Той познаваше Бен от няколко години, беше посещавал семейство Пенрод винаги, щом плаваше до Австралия, и не беше виждал младия мъж толкова увлечен по жена. Дали Бен усещаше или не, но според Джереми този красив женкар най-накрая беше срещнал половинката си.
Дори споровете им носеха сексуален подтекст, карайки повечето от другите пътници да съзнават напрежението, което протичаше помежду им. Летяха искри, сблъскваха се характери, но привличането между двамата не можеше да бъде нито отричано, нито пренебрегвано. Сякаш някой би могъл да не обръща внимание на Тиа и Бен, когато волите им се сблъскваха. Беше все едно човек да наблюдава избухване на фойерверки.
Един ден Тиа си почиваше в каютата, когато Джереми притисна Бен за частен разговор на палубата.
— Защо не се ожениш за малката, Бен? — запита морякът. — Ако някога е имало двама души, които да са един за друг, това сте вие двамата с Тиа.
Ъглите на щедрата уста на Бен се отпуснаха надолу.
— Ако щеш, вярвай, но тя не ме иска.
— Ти… искаш да кажеш, че ти е отказала? — заекна Джереми, почти занемял от шока. — Смятах, че ти си против това.
— Да, можеш ли да повярваш? Това е последният път, когато предлагам брак на някоя жена. Предложих й за се оженим само за да облекча положението й, но тя като че ли предпочита да ми бъде любовница, а не съпруга.
— Това ми се струва доста нелепо оправдание за женитба — укори го Джереми. — Може би тя не иска мъж, който мисли, че бракът е за идиоти. Може би смята, че няма да бъдеш добър съпруг.
— Каквато и да е причината, не ме иска и това е. Няма да направя грешката пак да й предлагам.
— Какво ще стане, когато стигнем в Нов Южен Уелс?
— Мм… не знам — изрече смутено Бен. — По дяволите! Нищо не знам за малката вещица. Целият й живот е една голяма мистерия.
— Ако мога да предложа нещо — каза Джереми, съзнавайки, че стъпва в опасна територия, но сигурен, че Бен и Тиа са един за друг. — Има още много седмици, преди да стигнем Австралия. Може би сега е най-удобното време да я притиснеш да ти даде някакви обяснения. Просто може да е много плаха или да се срамува от досегашния си живот, за да ти го разкаже.
— Плаха ли? Ха! — засмя се мрачно Бен. — Тази дребосъчка е по-жилава и от двама ни. А от това, което знам за нея, няма нищо, от което да се срамува. — Изчерви се силно, когато си спомни колко беше шокиран, че я е намерил девствена.
— Е, значи ще бъдеш истински глупак, ако й позволиш да си тръгне — посъветва го Джереми. После се извини, оставяйки младия си приятел с много храна за размисъл.
Когато Бен влезе при Тиа в тяхната каюта малко след това, на лицето му се четеше толкова решително изражение, че тя веднага застана нащрек.
— Вярваш ли ми, Тиа? — запита той, като й хвърли неразгадаем поглед.
Очите й останаха безразлични.
— Вярвам ти, колкото и на всеки друг мъж.
— Мисля, че е време да ми кажеш истината за себе си.
— Нямам какво да ти казвам — възрази войнствено Тиа. — Вече знаеш каквото трябва да знаеш.
— Не мисля. Какво ще кажеш за онези мъже, които се опитваха да те отвлекат? Бях повече от търпелив, очаквах да ми го разкажеш по собствено желание. Но очевидно нямаш намерение да обясниш.
— Няма какво да знаеш, Бен, наистина — излъга Тиа, без да смее да го погледне в очите.
Той плъзна пръст под брадичката й и повдигна главата й.
— Погледни ме, Тиа. — Тя вдигна очи и беше заслепена от сребристия му поглед. — Няма да позволя някой да те нарани. Защо според тебе те взех със себе си?