Ако Тиа искаше да бъде честна спрямо себе си, би признала, че се е надявала Бен да я покровителства. Или да чувства състрадание към положението й. Но това беше чувство, което не се осмеляваше да изпитва към никой мъж.
— Искаш ме за любовница — каза тя нацупено.
Бен изви очи нагоре.
— По дяволите, Тиа, ако исках любовница, всяка по-хубавичка жена щеше да ми свърши работа. Но аз се чувствам отговорен за тебе. Когато ме повикаха да се върна у дома, знаех, че не мога да те оставя сама да се изправяш пред опасностите.
Сърцето на Тиа падна в петите й. Беше точно както подозираше. На Бен му харесваше да се люби с нея, но би харесал и всяка друга жена. Усещаше само състрадание към нея. А понеже беше джентълмен, изпитваше съмнителната потребност да я защитава. Тази мисъл я угнетяваше. И я караше решително да не издава нищо от миналото си.
— Ще бъде абсолютно безполезно да знаеш всичко за мене — каза тя. — Щом стигнем в Австралия, няма нужда да се тревожиш за мене.
— Как възнамеряваш да оцелееш в чужда страна? Да обираш джобове? Да крадеш?
Тиа му метна унищожителен поглед.
— Ще работя. Аз съм млада и силна, способна съм да осигурявам прехраната си. Може би, когато спестя достатъчно, ще се върна в Англия.
— Да работиш ли? Ха! Нищо не знаеш за Австралия. Работят осъдените, които са придадени към заселниците. Работят за храна и подслон, докато не се еманципират и не получат собствена земя.
Зашеметено изражение се настани на лицето на Тиа. Ако не може да работи, какво ще прави?
— Би могла — предложи безсрамно Бен — да си изкарваш прехраната с тялото си. Господ знае, че си достатъчно надарена за това.
— Проклет арогантен задник! — избухна Тиа, хвърляйки се върху него.
Бен я хвана с лекота, изтрезнявайки, когато я задържа далече от себе си.
— Тиа, не съм искал да те оскърбявам, само исках да ти покажа колко невъзможно е да се издържаш сама в Австралия. Защо, по дяволите, мислиш, че ти предложих женитба? Ако още искаш да се върнеш в Англия, след като пристигнем, ще ти уредя пътуването и ще ти дам достатъчно пари, за да не трябва да се връщаш на улицата.
Думите му прозвучаха великодушно, но това беше последното, което би искал да направи. Каза го просто за да я успокои.
— За услугите ми ли? Нямам нужда от парите ти. Умея да оцелявам.
Той запита тихо:
— Защо отказваш предложението ми?
Тиа затвори очи срещу внезапната разтърсваща болка, която предизвикаха думите му.
— Защото и ти, и аз не желаем това наистина.
Бен пропусна това покрай ушите си.
— Ти си най-упоритата, най смущаващата, най-ирационална жена, която някога съм имал неудоволствието да срещна.
И най-красивата, най-страстната, най-изкусителната вещица, която някога беше срещал, помисли той, но без да го изрича. Любенето с Тиа му даваше повече удоволствие, отколкото някога беше подозирал, че съществува. Животът щеше да бъде изключително скучен и досаден без нея. Господи, пак ли се размекваше? Беше достатъчно зле, че й предложи веднъж, но да го направи втори път — не можеше да става и дума за това, нали?
— Нарече ме с такива грозни имена — каза тя уморено.
— Вече сме говорили за това — отвърна Бен. — Със същия резултат, бих могъл да прибавя. В края на краищата не научих нищо повече за тебе, отколкото знаех, когато се срещнахме.
— Точно това искам — отговори Тиа непреклонно.
— Изглежда, единствено време, когато не се бием, е когато се любим — изрече Бен разстроено.
Защо трябваше Тиа да го ядосва на всяка крачка?
— Знам — измърмори тя замислено.
— Тогава нека да направим това, в което сме най-добри. — Хващайки я за талията, той я дръпна грубо в прегръдките си и плени устата й с властна целувка, която бързо запали пламък в нея. Езикът му срещу устните й я накара да отвори уста и той навлезе, после излезе и поднови подлудяващия ритъм. Горещ прилив присви корема й, пулсирайки диво между краката й. Бен само трябваше да я докосне и тя се изпаряваше. Нямаше ли лек за смута, който той създаваше у нея?
Само един, прошепна тъничко гласче. Вкусвай го, докато можеш.
9
Нов Южен Уелс, Австралия, януари 1819
След като Бен се помъчи да научи нещо за миналото й, Тиа като че ли се затвори в черупка. Той трябваше да я раздразни, за да я накара дори да се скара с него, и това го тревожеше. Тя беше мълчалива и необщителна, твърдо отхвърляше всеки опит за ровене в миналото й. В действителност, колкото повече искаше Бен да узнае нещо за миналия й живот, толкова повече тя се затваряше в себе си. Какви тайни има това момиче, питаше се Бен. Защо запазването на тези тайни е толкова важно и сега, когато са на хиляди мили от Лондон?